— Това в коша за пране в стаята на бебето ли беше? — прошепва Мей и се изправя.
— Не — отговаря полицаят, който държи дрехата. — Беше напъхано зад масата за повиване. Пропуснахме го при първоначалния оглед.
Расбак чувства раздразнение. Как са могли да го пропуснат?
Мей започва да възвръща цвета на лицето си, изглежда объркана.
— Съжалявам. Явно съм забравила. Кора беше облечена с него в началото на вечерта. Преоблякох я след последното ѝ хранене. Повърна върху него. Нека ви покажа…
Тя прави крачка и протяга ръка към бодито, но полицаят отстъпва назад, така че да не може да го достигне.
— Не го пипайте, моля — казва той.
Мей се обръща към Расбак.
— Съблякох ѝ това боди и ѝ облякох друго. Мислех, че след това съм го сложила в коша за пране, който стои до масата за повиване.
— Значи описанието, което имаме, е грешно? — пита Расбак.
— Да — признава объркано Мей.
— Тогава с какво беше облечена? — пита следователят.
Когато вижда, че се колебае, той повтаря:
— С какво беше облечена?
— Ами… не съм съвсем сигурна — отговаря Мей.
— Как така не сте сигурна? — настоява следователят.
Тонът му е остър, обвинителен.
— Не зная. Бях пила малко. Бях уморена. Беше тъмно. Последното ѝ хранене е на тъмно, за да не се разбуди напълно. Тя повърна малко върху бодито си и когато преобух еднократната ѝ пелена, заедно с нея преоблякох и дрехата ѝ. Хвърлих розовото боди за пране и извадих друго от чекмеджето. Тя има много. Не зная какъв цвят беше.
— А вие знаете ли? — обръща се Расбак към Нико.
Нико гледа като сърна, осветена от фарове в тъмното. Поклаща отрицателно глава.
— Не забелязах, че я е преоблякла. Не светнах лампата, когато отидох да я нагледам.
— Може би, ако преровя чекмеджето ѝ, ще успея да разбера с какво е облечена — предлага Мей, засрамена.
— Да, направете го — съгласява се Расбак. — Трябва ни точно описание.
Мей изтичва нагоре по стълбите и отваря чекмеджето на скрина, в който държи бодитата и пижамите, блузките и панталонките. Цветенца и точици, пчелички и зайчета.
Следователят и съпругът се качват след нея и я наблюдават, докато тя коленичи на пода и изважда всичко, едно по едно, без да спира да хлипа. Но не успява да си спомни, нито да отгатне. Кое го няма? С какво е облечена дъщеря ѝ?
Обръща се към Нико:
— Може би трябва да качиш и мръсните дрехи.
Нико се обръща и слиза долу, за да изпълни молбата ѝ. Малко след това се връща с кош. Слага го на пода в детската стая. Някой вече е почистил повръщаното от него. Мръсните дрехи на бебето са хвърлени за пране заедно с техните, но Мей сграбчва една по една всички бебешки дрешки и ги отделя настрани.
Най-сетне казва:
— Ментовозеленото, с петното на гърдите.
— Сигурна ли сте? — пита Расбак.
— Трябва да е то — отвръща жално Мей. — Само то липсва.
Съдебните експерти не откриват почти нищо, след като претърсват дома на Нико и Мей в часовете непосредствено след отвличането на Кора. Няма следи от нечие подозрително присъствие в стаята на бебето, нито в цялата къща на семейство Конти. Няма абсолютно никакви улики — нито един отпечатък, нито едно влакънце, чийто произход да няма невинно обяснение. Изглежда никой друг не е стъпвал в дома им, освен самите тях и чистачката, възрастна жена от Филипините, която никой не би заподозрял в отвличане. Така или иначе, в момента тече проверка както на нея самата, така и на всички нейни близки и далечни роднини. За сметка на това съдебните експерти са забелязали нещо извън къщата. В гаража са открити скорошни следи от автомобилни гуми, които на пръв поглед не съвпадат с тези на семейното ауди. Расбак все още не е споделил информацията с родителите на изчезналото бебе.
— Вероятно е бил с ръкавици — отвръща Нико, когато следовател Расбак му казва за липсата на веществени доказателства за наличието на външен човек в къщата.
Отдавна е сутрин. Мей и Нико са изтощени от напрежението около отвличането и от липсата на сън. Но дори и не помислят за почивка. Родителите на Мей са били поканени да отидат в кухнята и да пият кафе, докато следователят разпитва по-обстойно Мей и Нико. Те видимо негодуват от този разпит. Налага му се постоянно да ги уверява, че правят всичко по силите си да открият бебето им и че всичко това не е просто загуба на време.
— Напълно е възможно — съгласява се следователят.
Въпреки това допълва:
— От друга страна, очаквахме да открием все някаква следа или признак за наличието на външен човек в къщата — или отвън, в пръстта или по моравата в задния двор, или пък в гаража — които да се различават от вашите.
— Освен ако не е излязъл през главния вход — казва Мей.
Спомня си какво е видяла: входната врата беше отворена. Сега, след като е изтрезняла напълно, си го спомня съвсем ясно. Според нея похитителят е изнесъл бебето през главния вход, минал е по дървената веранда и после по алеята към тротоара, затова и не са намерили необичайни отпечатъци от обувки.
— Дори да е било така — отговаря Расбак, — би трябвало да открием нещо.
Поглежда и двамата.
— Разпитахме всички възможни свидетели. Никой не каза да е видял някого да изнася бебе през входната ви врата.
