— Полицаите сякаш се интересуват повече от възможността да ни изкарат виновни, отколкото да върнат Кора жива — продължава горчиво Нико. — Искат просто да арестуват някого. Според мен дори не ги интересува дали ще арестуват истинския виновник. Просто искат да изглежда така, все едно си вършат работата — няма значение дали си я вършат както трябва.
— Те смятат, че аз съм го направила — простенва Мей. — Смятат, че аз съм я убила заради следродилната депресия.
Погледът ѝ е налудничав.
— Има толкова много случаи на майки със следродилна депресия, които са убили децата си — удавили са ги във ваната, удушили са ги или са ги наръгали с нож — и онзи следовател ме гледа така, все едно вече си е направил изводите за мен! Сигурно просто се опитва да разбере дали и ти имаш нещо общо!
Нико скача от дивана и се опитва да я прегърне.
— Ш-ш-шт — прошепва той. — Изобщо не го мислят.
Но в действителност се тревожи, че смятат точно така. Следродилната депресия, антидепресантите, психиатърът. Не знае какво да ѝ каже, за да я успокои. Усеща как емоциите ѝ напират и му се иска да предотврати евентуалната криза.
— А какво ще стане, ако отидат да говорят с доктор Лъмсден? — пита го Мей.
„Естествено, че ще отидат да говорят с доктор Лъмсден“, мисли си Нико. Как изобщо си представя, че няма да се срещнат с нейния психиатър?
— Вероятно ще го направят — отговаря Нико с преднамерено спокоен, дори равен глас. — Но това няма значение. Защото ти нямаш нищо общо с изчезването на Кора и всички го знаем.
— Но тя ще им каже някои неща — изтъква Мей, очевидно изплашена.
— Какви неща? — пита разтревожено Нико.
Мей избягва да му отговори, като се изправя и започва отново да кръстосва дневната и да кърши ръце. Доктор Лъмсден е нейният психиатър от години насам, с известни прекъсвания. Да, тя се срещаше с нея заради следродилната депресия. Но това беше само тази година.
— Няма значение — успокоява я Нико. — Тя е лекар. Няма право да им казва нищо, за което сте говорили. Лекарска тайна, конфиденциалност на пациента и така нататък. Те просто не могат да накарат твоя психиатър да им каже нещо за теб.
Мей кимва и малко се успокоява.
— Точно така. Разбира се.
Тя дълбоко си поема дъх няколко пъти. Но след това тревогата ѝ отново започва да се връща. Може би доктор Лъмсден наистина няма право да каже на полицията за какво са си говорели, но вероятно ще трябва да им съобщи каква е психиатричната ѝ история, от колко време приема Мей и по каква причина. Дали могат да я задължат да им разкрие нещо за това? Мей усеща как паниката пълзи нагоре по гърлото ѝ.
Нико се изправя и я спира по средата на дневната. Отпуска ръцете си на раменете ѝ и силно ги притиска, като не откъсва очите си от нейните, сякаш иска да я закотви на едно място.
— Мей, не искам да се тревожиш за това — казва твърдо той. — Ти нямаш нищо общо с изчезването на Кора и двамата го знаем. Няма от какво да се страхуваш. Няма какво да криеш. Какво толкова, ако разберат, че си имала известни проблеми с депресията още преди бебето да се роди? Сигурно половината хора на света страдат от депресия. Сигурно и самият проклет следовател има депресия.
Той не откъсва очи от нейните, докато дишането ѝ не се успокоява и тя не кимва в знак на съгласие.
Едва тогава Нико отпуска ръцете си от раменете ѝ.
— Трябва да се съсредоточим върху това да си върнем Кора. Това е единственото важно нещо в този момент. Ако успеем да си върнем Кора, ние самите ще излезем извън подозрение и полицията ще изчезне от живота ни. Трябва да си я върнем!
— Но как ще си я върнем? — пита Мей. — Струва ми се, че полицаите не правят нищо кой знае какво.
Тя отново е започнала да кърши ръце. За миг му се струва, че прилича на лейди Макбет от пиесата на Шекспир.
— Ще направим това, за което бях започнал да говоря преди — казва Нико. — Може би не подхождаме правилно, като предлагаме петдесет хиляди за информация на евентуални свидетели, които да ни се обадят. Ами ако никой не е видял нищо? Може би трябва да се обърнем директно към похитителя — да предложим голяма сума за откуп направо на похитителя, и да видим дали няма да се свърже с нас.
Мей се замисля за момент.
— Ако тя наистина е отвлечена за откуп, нямаше ли вече да ни го поискат?
— Не знам! Може би похитителят е изпаднал в паника. Което адски ме плаши, защото в такъв случай може просто да убие Кора и да се отърве от трупа!
Мей сяда обратно при него.
— Но как да започнем преговори с похитителя, ако той не ни се обажда? — тревожи се тя.
Нико вдига глава.
— През медиите.
Мей кимва, като мисли усилено.
— Колко пари трябва да предложим според теб, за да ни я върнат?
Нико отчаяно поклаща глава.
— Нямам представа. Но ако имаме само един шанс да го направим, трябва да го направим както трябва. Може би два-три милиона?
Мей дори не трепва, когато чува това.
— Родителите ми ще ги платят. Да им се обадим да се върнат тук заедно със следовател Расбак.
Расбак влетява в дневната на семейство Конти, призован от Нико по мобилния си телефон.
