— Бях в банята на горния етаж. Станах да изпия нещо болкоуспокояващо, защото краката ме боляха от работата в градината по-рано през деня.
Расбак кимва окуражително.
— Нощта беше много гореща, така че бяхме вдигнали прозореца в банята докрай, за да става течение. Той гледа към алеята зад къщите. А тази на семейство Конти е на две къщи по-натам.
Расбак отново кимва; вече е отбелязал за себе си разположението на домовете. Слуша я внимателно.
— Бях отворила шкафчето в банята, за да извадя лекарството, и случайно погледнах навън през прозореца. Алеята се вижда доста добре. И аз виждах чудесно навън, защото не бях светнала лампата.
— И какво видяхте? — пита Расбак.
— Една кола. Видях една кола, която минаваше по алеята.
— Къде точно беше колата? В каква посока се движеше?
— Караше по алеята към онази къща, която е след тази на семейство Конти. Може би идваше от техния гараж, а може би от някоя къща по-нататък — по алеята сигурно има още десетина гаража като техния.
— Каква беше колата? — пита Расбак, като вади бележника си.
— Не знам. Не разбирам много от коли. Иска ми се мъжът ми да я беше видял, той щеше да ви бъде по-полезен.
— Можете ли да ми я опишете?
— По-скоро малка кола, тъмна на цвят, поне така мисля. Но не беше със светнати фарове — точно затова я забелязах. Помислих си, че е странно да кара със загасени светлини.
— Успяхте ли да видите шофьора?
— Не.
— Можете ли да ми кажете дали на седалката до него имаше някой друг?
— Не мисля, че имаше друг човек, но не мога да бъда съвсем сигурна. Не виждах кой знае какво, защото беше тъмно и фаровете не бяха светнати. Мисля си, че колата може да е била електрическа или с хибридно задвижване, защото се движеше много тихо.
— Сигурна ли сте?
— Не, не съм сигурна. Но от алеята всичко се чува, а тази кола се движеше много тихо — и все пак може и да е било само заради ниската скорост.
— Знаете ли в колко часа се случи това?
— Ами, аз погледнах часовника, когато станах. Имам будилник със светещ циферблат на нощното шкафче. Часът беше 00:35.
— Абсолютно ли сте сигурна за този час?
— Да.
— Госпожо Демпси, през миналата нощ, след като е изчезнало бебето, в този квартал имаше много полицаи. Почукахме на вратите на всички къщи в квартала, като търсехме свидетели. Тогава говорихте ли с някой полицай?
Жената изглежда така, сякаш се чувства неудобно.
— Да.
— Споменахте ли за колата?
Расбак вече знае, че не го е направила.
— Не.
— Защо не?
— Не мислех, че е важно. По тази алея постоянно минават коли. Не исках да се изложа, като разкажа за това. Но после започнах да си мисля, че сигурно е имало някаква причина да се движи със загасени фарове.
— Добре направихте, че ни се обадихте сега — уверява я Расбак.
— Съжалявам, че не го казах по-рано.
— Можете ли да си спомните нещо друго за колата, каквото и да е? Дали беше с две врати? Или с четири?
— Съжалявам — отговаря тя. — Не си спомням. Не забелязах. Беше малка кола — не колкото смарт, но не беше голяма колкото обикновен седан. И определено не беше микробус или джип.
— Бих искал да погледна през прозореца на банята ви, ако нямате нищо против — казва Расбак.
— Разбира се.
Тя ги отвежда нагоре по стълбите до малката баня в дъното на къщата. Расбак поглежда навън през отворения прозорец. Алеята наистина се вижда добре. Той открива гаража на семейство Конти вляво от себе си. Забелязва, че вратата му все още е отворена. Колко жалко, че жената не е дошла на това място едва няколко минути по-рано — тогава може би щеше да види как колата със загасени фарове излиза от гаража, ако изобщо е дошла оттам. Трябва му само един свидетел, който да потвърди, че е видял автомобилът да стои в гаража на семейство Конти или да излиза от него в 00:35 сутринта. Но тази кола можеше да е дошла от всяка една къща по-нататък по алеята.
След като благодари на жената и оставя визитната си картичка, Расбак си тръгва заедно с Годард. Двамата спират на тротоара пред къщата. Със спускането на вечерта е започнало да става малко по-хладно.
— Какво мислите? — пита Годард.
— Интересно е — отговаря Расбак. — Съвпадението във времето. И фактът, че фаровете на колата са били загасени.
Другият полицай кима в знак на съгласие. Нико беше нагледал бебето в дванадесет и половина. Колата се беше отдалечила от гаража на семейство Конти в 00:35 сутринта със загасени фарове. Може би в нея е имало съучастник.
Нико току-що се е превърнал в основния му заподозрян.
— Вземи няколко полицаи, за да разпитате всички, които имат гаражи с изход на тази алея — нарежда Расбак. — Искам да знам кой е карал кола по нея в 00:35 през нощта. Освен това искам отново да обиколите и двете съседни улици и да разпитате дали някой друг не е гледал през прозореца си към алеята и не е видял нещо.
— Ясно — кимва Годард.
— Аз ще се обадя на съдебните експерти, за да разбера какви гуми търсим. Би трябвало вече да знаят.
