Нико и Мей стоят прави. По лицата им се чете, че току-що са плакали и изглеждат твърдо решени да направят нещо. Расбак за миг решава, че ще си признаят.
Заговаря Мей.
— Обадих се на родителите ми да дойдат тук. Двамата с Нико смятаме, че трябва да предложим пари директно на похитителя. Голяма сума. Дори да е отвлечена от сексуален маниак, ако му предложим достатъчно пари и му гарантираме, че няма да има съдебно преследване, може би ще ни я върне!
Погледът ѝ е отчаян. Нико стои наблизо и гледа жена си, а не следователя.
— Трябва да направим нещо — простенва жално тя. — Не можем просто да седим и да чакаме той да я убие!
В този момент пристига и доведеният баща на Мей, нахлувайки в дневната с изражението на човек, тръгнал да гаси пожар.
— Какво се е случило? — настоява да узнае той, като мести поглед от дъщеря си към следователя с разтревожено изражение. — Открихте ли я?
Алис, майката на Мей, го следва по петите.
— Не, татко — отговаря Мей. — Но имаме нужда от помощта ти.
Расбак не откъсва поглед от тях, Нико мълчи.
— Мислим, че трябва да предложим пари директно на похитителя — продължава Мей. — Някаква сериозна сума. Трябва да ни помогнеш, татко.
— Разбира се, Мей. Колко ви трябват?
— Как смятате? — пита Мей, като се обръща към следовател Расбак. — Колко пари ще са нужни според вас, за да мотивират някого да ни я предаде?
Расбак се замисля, преди да отговори. Ако наистина са невинни, желанието да предложат пари на похитителя на детето си е най-естественото нещо на света. А това семейство явно разполага с неограничени средства. Със сигурност си струва да се опита. Полицията не разполага с никакви следи. Родителите може би нямат нищо общо с изчезването. А времето изтича.
— Какво си мислехте вие за размера на сумата? — отговаря с въпрос Расбак.
— С Нико си говорихме за два-три милиона. А може би повече?
Мей поглежда към майка си и доведения си баща като малко дете, което иска да му подарят кученце и не очаква да му откажат.
Ричард поглежда към съпругата си, която кима в знак на съгласие.
— Ще ни трябва известно време, за да съберем такава сума, но да, миличка — естествено, че можем да го направим. Разбира се. Ще направим всичко за Кора — заявява Ричард. — И за теб, Мей.
— Благодаря ти, татко! — възкликва през сълзи Мей и силно прегръща доведения си баща.
После се обръща и прегръща майка си, а раменете ѝ се разтърсват от ридания.
В продължение на няколко мига Расбак си мисли единствено за това колко по-лесен е животът на богатите.
Ричард се обръща към своя зет. Очевидно е, че очаква големи благодарности и от Нико.
— Благодаря, Ричард — казва Нико, като едва не се задавя при тези думи.
Но всеки, който го гледа в този момент, би си помислил единствено това, че е в плен на емоциите си.
В крайна сметка се спират на сумата от три милиона долара. Това са много пари, но Ричард и Алис Уелс няма да фалират. Двамата имат още милиони долари. Могат да си го позволят. Тези пари не са нищо за тях, но са всичко за Мей и Нико, И за Кора, разбира се. А ако се стигне до преговори, те могат и да увеличат сумата. Трябва да си върнат момиченцето на всяка цена.
По-малко от двадесет и четири часа, след като съобщиха за изчезването на своето бебе, рано вечерта на първия ден, в който я няма, Мей и Нико отново се изправят пред репортерите. Не са се обръщали към медиите от седем часа на същата сутрин. Отново са съставили изявлението си на масичката в хола с помощта на следователя, а след това са излезли на верандата пред къщата, за да застанат пред медиите с предварително подготвено обръщение.
Този път Мей се е преоблякла в чисти дрехи. Взела е душ, измила си е косата и дори си е сложила малко грим. Изглежда така, все едно се опитва да не се предава. Нико също е взел душ, избръснал се е и е облякъл чисти дрехи.
Когато излизат на верандата си точно преди новинарските емисии в шест часа, светкавиците отново започват да проблясват, както преди. Интересът към случая е нараствал през целия ден. Нико изчаква шумотевицата да затихне, преди да се обърне към репортерите.
— Бих искал да направя още едно изявление — заговаря Нико със силен глас, но го прекъсват веднага още преди да започне.
— Как ще обясните грешката за дрехите на бебето? — пита го някой отдолу.
— Как може да направите такава грешка? — настоява да узнае друг глас.
Въпросите звучат агресивно, обвинително.
Нико се поколебава и поглежда към Расбак, преди да отговори, без да крие раздразнението си.
— Доколкото знам, полицията вече е направила изявление по този въпрос, но пак ще ви кажа. По-рано вечерта сложихме Кора да спи с розовото боди. Когато жена ми я е нахранила в единадесет вечерта, бебето е повърнало малко. Съпругата ми я е преоблякла с друго боди, ментовозелено на цвят, без да светва лампата, но в тревогата около отвличането просто бяхме забравили за това.
Гласът на Нико е студен, когато го казва.
Тълпата от репортери замълчава, за да смели тази информация. Мълчанието им е изпълнено с подозрение.
Нико решава да се възползва от него и започва да чете предварително подготвения текст:
