Той поглежда към жена си, която спи с гръб към него, обърната на едната си страна. Минали са повече от тридесет и шест часа, откакто не е спала както трябва. Тя има нужда от сън, за да се справи. Той има нужда тя да се държи. Не бива да откача; Нико не мисли, че ще може да се справи и с това. И не бива да позволява на полицията да подозира нея или тях. Онова, което каза жена му за доктор Лъмсден, го разтревожи. Страхът в очите ѝ. Какво беше казала на психиатъра? Дали не беше споделила, че иска да направи нещо лошо на бебето? Не би трябвало. Но жените, които страдат от следродилна депресия, понякога си мислеха такива неща. Нико знаеше това, защото Мей му беше казала, макар и с неохота, че според нейния психиатър тя страда от следродилна депресия. Той се беше разровил в интернет и онова, което прочете, го разтревожи. Онова, което прочете, изобщо не го успокои.
Господи. Господи. Мамка му.
Служебният му компютър в офиса. Беше потърсил „следродилна депресия“ в търсачката. А след това беше отворил линковете, които водеха до описанията на случаите на следродилна психоза, и беше прочел всички онези ужасни истории за майки, които бяха убили бебетата си. Жената от Лондон, която беше задушила двете си деца. Жената от Щатите, която ги бе удавила във ваната. Мамка му, Господи. Ако полицаите проверят компютъра му в офиса, ще открият всичко това.
Нико започва да се поти, въпреки че не помръдва от леглото. Усеща се лепкав, лошо му е. Какво ще си помислят от полицията, ако открият това? Дали вече не си мислят, че Мей е убила Кора? Дали си мислят, че той е помогнал на жена си да прикрие следите? Ако проверят историята на търсачката му, дали ще решат, че още преди няколко седмици се е тревожил за поведението на Мей?
Той лежи в леглото с широко отворени очи. Дали трябва веднага да каже на полицията за това още преди да го открият сами? Не иска да изглежда така, все едно крие нещо. Те ще се запитат защо го е направил на работното си място, вместо да използва компютъра у дома.
Сърцето му вече бие учестено, докато се изправя от леглото. Отправя се надолу по стълбите в тъмното, като оставя Мей тихо да похърква в леглото зад гърба му. Следовател Расбак е на стола, който явно е ангажирал за себе си, и работи нещо на лаптопа си. Нико се чуди дали следователят изобщо някога спи. Пита се кога най-сетне ще си тръгне от техния дом. Двамата с Мей няма как да го изгонят, макар че и на двамата им се иска да го направят.
Расбак вдига очи към него, когато Нико влиза в стаята.
— Не мога да заспя — промърморва Нико.
Той сяда на дивана и се опитва да измисли откъде да започне. Усеща погледа на следователя върху себе си. Дали да му каже, или не? Дали вече са били в офиса му? Дали са проверили компютъра му? Дали са разбрали в какво плачевно състояние се намира неговият бизнес? Дали вече знаят, че има опасност да изгуби компанията си? Ако все още не са го разбрали, скоро ще разберат. Той знае, че те го подозират. Но финансовите затруднения не означават, че човек е престъпник.
— Бих искал да ви кажа нещо — започва притеснено Нико.
Расбак го гледа спокойно.
— Не искам да си направите погрешните изводи — продължава Нико.
— Добре — отговаря следователят.
Нико дълбоко си поема дъх, преди да започне.
— Когато поставиха диагнозата на Мей преди няколко месеца, диагнозата за следродилна депресия, това наистина ме стресна.
Расбак кимва:
— Съвсем разбираемо.
— Имам предвид, че нямах никакъв опит с подобни неща. Тя беше много потисната, нали разбирате, плачеше непрекъснато. Изглеждаше някак безжизнена. Притеснявах се за нея, но си мислех, че просто е изтощена и това е временно състояние. Мислех си, че ще го преодолее. Предложих ѝ да намерим някой да ѝ помага през деня, може би да си наемем едно момиче, но тя не искаше да чува за това.
Следователят не пропуска нито една дума от казаното.
Нико продължава, като се чувства все по-притеснен.
— Когато тя ми сподели, че според нейния психиатър страда от следродилна депресия, аз не исках да го превръщаме в проблем, нали разбирате? Исках да я подкрепя. Но се притеснявах, а тя не ми казваше много. Реших да проверя в интернет, но не у дома, защото не исках тя да разбере, че търся информация за това и се тревожа. И го направих от компютъра в офиса.
Историята не върви добре. Звучи така, все едно се съмнява в Мей, все едно не ѝ вярва. Звучи така, все едно двамата крият тайни един от друг.
Расбак отвръща на погледа му с непроницаемо изражение. Нико не може да разбере какво си мисли следователят. Това го изнервя.
— Това е, просто исках да знаете, ако проверявате компютъра ми на работа, защо съм разглеждал всички онези сайтове за следродилна депресия. Опитвах се да разбера какво преживява тя.
— Разбирам — кимва Расбак, все едно наистина го разбира напълно.
Но Нико не е убеден за какво си мисли всъщност.
— Защо искате да ми кажете, че сте търсил информация за следродилната депресия в офиса си? — пита го Расбак. — Това ми се струва съвсем естествено във вашето положение.
