Нико влиза в спалнята с тежки стъпки. Отпуска се на леглото, като сяда на ръба с гръб към нея и се взира в стената. Мей леко отваря очи и гледа гърба му. Представя си как се е натискал със Синтия на стола в задния двор, докато тя е умирала от скука с Греъм в трапезарията. И докато той е бъркал в гащичките на Синтия, а Мей се е преструвала, че слуша какво ѝ говори Греъм, някой е отвличал Кора.
Тя никога повече няма да може да му има доверие. Никога. Обръща се на другата страна и издърпва завивките по-високо до брадичката си, докато сълзите тихо се стичат по лицето ѝ и се събират на локвичка около шията ѝ.
Синтия и Греъм са в спалнята си в съседната къща и разгорещено спорят. На голямото им легло стои отворен лаптоп.
— Не — отсича Греъм. — Трябва просто да се обърнем към полицията.
— И какво ще им кажем? — пита го Синтия. — Малко е късно за това, не мислиш ли? Те вече идваха тук и ме разпитваха, докато те нямаше.
— Не е толкова късно — възразява Греъм. — Ще им кажем, че сме имали охранителна камера в задния двор. Няма нужда да казваме нищо повече. Няма нужда да знаят защо сме я сложили там.
— Добре. И как точно ще обясним защо не сме споменавали за нея до този момент?
— Можем да кажем, че сме забравили.
Синтия избухва в смях, но в него няма нищо весело.
— Честно? Полицията претърси всеки сантиметър, защото е отвлечено бебе, а ние просто сме забравили, че имаме охранителна камера, която снима задния ни двор.
Тя става от леглото и започва да кръстосва стаята.
— Никога няма да ни повярват.
— Защо не? Можем да им кажем, че никога не я проверяваме, или че сме си мислели, че е повредена, или че батерията е била изтощена. Можем да кажем, че сме си мислели, че не работи, но не сме я махнали, за да ни служи като застраховка.
— Като застраховка… за да плаши евентуални крадци? При положение че е толкова добре прикрита, та дори полицаите не я забелязаха?
Тя го поглежда раздразнено и промърморва:
— Ти с твоите шибани камери.
— Ти също обичаш да гледаш записите — изтъква Греъм.
Синтия не възразява. Да, тя също обича да гледа записите. Обича да се гледа как прави секс с други мъже. Харесва ѝ как нейният съпруг се възбужда, когато я вижда с друг. А още повече ѝ харесва, че това ѝ дава позволение да флиртува и да прави секс с чужди мъже. По-привлекателни и интересни от нейния съпруг. В последно време той не може да получи ерекция, освен като гледа на запис как тя прави секс с някой друг. Това е предварителната им любовна игра. Но тя не успя да стигне далеч с Нико предишната вечер. Греъм се беше надявал, че ще направи една хубава свирка на Нико или пък той ще ѝ вдигне полата и ще я чука отзад. Синтия знаеше точно накъде е насочена камерата, така че да застава под най-добрия ъгъл.
Задачата на Греъм през това време беше да занимава съпругата. Това винаги беше неговата задача. Беше му досадно да се занимава с това, но си струваше.
Но сега и двамата имаха проблем.
Неделя следобед. Няма никакви нови следи. Похитителят не се е обаждал.
Мей се приближава до панорамния прозорец на дневната. Завесите са спуснати, така че да не се вижда отвън, светлината в стаята е приглушена. Тя застава отстрани и леко повдига завесата, за да надникне навън. Пред къщата има много репортери.
Тя живее в аквариум и всички почукват по стъклото.
Вече има признаци, че Мей и Нико няма да се окажат любимците на публиката, както се надяваха медиите. Двамата не ги допускат в живота си; те очевидно гледат на репортерите като на нашественици, на необходимо зло. Освен това камерата не ги обича особено, въпреки че Нико е хубав мъж, а Мей доскоро също е била симпатична. Но да бъдеш хубав, не е достатъчно, човек трябва да има и чар или поне да излъчва топлина. А точно в момента Нико няма никакъв чар. Прилича на призрак, натрошен на малки парчета. И двамата изглеждат виновни, измъчвани от срам. Нико се държи студено, когато се обръща към медиите; Мей не е казала нито дума. Те не се държат добре с журналистите и журналистите на свой ред не се държат добре с тях. Мей си дава сметка, че това сигурно е тактическа грешка, от която може би ще страдат някой ден.
