— Почакайте. Искам да бъда с Нико. Не може ли да бъдем заедно? Защо ни разделяте? — пита Мей, очевидно съкрушена от това.
Нико я поглежда:
— Няма страшно, Мей. Не се тревожи. Всичко ще бъде наред. Не сме направили нищо лошо. Те само искат да ни зададат няколко въпроса, а след това ще ни пуснат да си вървим, нали така?
Последните думи на Нико са отправени към Расбак, с намек за войнственост.
— Точно така — потвърждава следователят. — Както вече ви казах, не сте арестувани. Дойдохте тук по собствено желание. Можете да си тръгнете, когато поискате.
Нико проследява с поглед Мей, докато се отдалечава по коридора заедно с полицейската служителка. Тя се обръща и го поглежда. Изглежда ужасена.
Расбак отвежда Нико в една стая в дъното на коридора. В нея има метална маса със стол от едната страна и два стола от другата — за полицейските служители, които водят разпита. Ще го разпитват за изчезването на собственото му дете. Той е притеснен. През последните три дни почти не е спал. Не може да си има доверие, че ще се изразява логично и ще разсъждава както трябва. Повтаря си да говори бавно и да мисли, преди да каже нещо.
Следовател Расбак е облечен с чист костюм, чиста риза и вратовръзка. Освен това е гладко избръснат и изглежда отпочинал. Нико носи старите джинси и измачканата тениска, която дръпна от чекмеджето тази сутрин. Не знаеше, че ще го водят в полицейското управление. Сега си дава сметка, че трябваше да се възползва от предложението на следователя да се освежи малко. Трябваше да вземе душ, да се избръсне, да облече чисти дрехи. Щеше да се почувства по-добре, постегнат. Щеше да може да се съсредоточи. Сега е в неизгодна позиция. Освен това щеше да изглежда по-добре и по-малко да прилича на престъпник на записа от този разпит; току-що е осъзнал, че вероятно ще го заснемат с камера.
Нико сяда и притеснено гледа двамата полицейски служители, които седят от другата страна на масата срещу него. Тук е различно от собствения му дом. Тук е страшно. Той усеща как контролът върху ситуацията се измества по-далеч от него самия.
— Ако нямате нищо против, ще запишем този разпит — казва Расбак. — Помещението е оборудвано с видеокамера.
Той посочва към камерата, монтирана точно под тавана и насочена към тях на масата.
Нико няма представа дали наистина има избор по този въпрос. Поколебава се за част от секундата, после отговаря:
— Да, добре, няма проблеми.
— Искате ли кафе? — предлага му Расбак.
— Да, разбира се, благодаря — отговаря Нико, като се опитва да създаде впечатление, че не се чувства напрегнат.
Расбак и другият полицай отиват да донесат кафе, като оставят Нико сам да се тревожи за положението си. Не може да спре да мисли за камерата.
Когато двамата полицаи се връщат, Расбак оставя картонената чаша с кафе за Нико на масата пред него. Нико забелязва, че му е донесъл две пакетчета захар и едно сметана — значи е запомнил как го пие Нико. Докато разбърква кафето си, ръцете на Нико треперят. Всички го забелязват.
— Кажете името си, моля, както и днешната дата — започва Расбак.
Следователят го превежда през поредица от ясно формулирани въпроси, които очертават версията на Нико за събитията от нощта на отвличането. Това е преразказ, в който няма нищо ново. Нико усеща как се отпуска все повече с напредването на разпита. Най-сетне започва да си мисли, че приключват и всеки момент ще го пуснат да си върви. Облекчението му е осезаемо, макар че внимава да не го издаде. Вече има възможност и да се запита как ли вървят нещата в другата стая, при Мей.
— Добре, благодаря ви — казва Расбак, когато са взели показанията му. — А сега, ако нямате нищо против, имам още само няколко въпроса.
Нико, който е понечил да стане от металния си стол, сяда обратно на мястото си.
— Разкажете ни за вашата компания „Софтуерен дизайн Конти“.
— Защо? — пита Нико. — Какво общо има моята компания с всичко това?
Той поглежда Расбак, като се опитва да скрие притеснението си. Но знае какво имат предвид. Вече са го проверили — естествено, че са го проверили.
— Основал сте вашата компания преди около пет години? — подсказва му Расбак.
— Да — отговаря Нико. — Имам дипломи по бизнес и програмиране. Винаги съм искал да започна самостоятелен бизнес. Видях възможност за развитие в софтуерния дизайн — по-точно в създаването на потребителски системи за медицински софтуер. Имаме няколко ключови добри клиенти. Компанията разполага с малък екип от специалисти по програмиране, като всички работят дистанционно. Работата ни се състои най-вече в посещения на клиентите намясто. Самият аз имам офис, защото не работя толкова ефективно от дома. Компанията ни се оказа доста успешна.
— Да, постигнали сте много — съгласява се Расбак. — Впечатляващо. Сигурно не ви е било лесно. Скъпо ли излиза? Да се основе такава компания?
— За да започнете бизнес, ви трябва капитал, разбира се. Има си разходи. Оборудване, персонал, наем на офиси. В началото, преди бизнесът да започне да връща печалба, ви трябват пари, за да оцелеете.
— И откъде дойде този капитал за вашия бизнес? — пита следователят.
