„Намираме се в долината на сълзите — каза тя на невидимата си приятелка. — Възможно е да имаме много мечти, но животът е тежък, неумолим, тъжен. Какво искаш да ми кажеш? Че ще ме осъдят? Никой няма да разбере, а и това ще бъде само един период от живота ми.“
Невидимата й приятелка се усмихна нежно, но и с тъга и изчезна.
Мария отиде до увеселителния парк, купи си билет за скоростното влакче, крещя заедно с другите, но знаеше, че не съществува никаква опасност, че е само игра. След това отиде в един японски ресторант, където дори не разбра какво точно яде — знаеше само, че е много скъпо, — но сега бе готова да си позволи всякакви скъпи удоволствия. Беше весела, не се налагаше да чака да позвъни телефонът, нито да брои монетите, които харчи.
В края на деня тя се обади в агенцията, каза, че срещата е минала много добре, и благодари. Ако агенцията беше сериозна, щеше да я попита за снимките. А ако се занимаваше само със сводничество, щеше да й уреди нови срещи.
Пресече моста, върна се в малката си стая, реши в никакъв случай да не си купува телевизор, въпреки че имаше пари и много планове за бъдещето си: трябваше да мисли, да използва цялото си време за мислене.
Из дневника на Мария, същата вечер (с бележка в полето „не съм много сигурна“):
Открих защо един мъж плаща, за да има една жена: иска да бъде щастлив. Не е възможно да плаща по хиляда франка само за да изпита оргазъм. Това, което иска, е да бъде щастлив. И аз искам, всички искат, но никой не го постига. Какво ще изгубя, ако за известно време се превърна в… трудно ми е да изрека и да напиша думата… хайде… какво мога да изгубя, ако реша да бъда проститутка за известно време?
Честта си. Достойнството си. Себеуважението си. Като се замисля, никога не съм имала нито едно от тези три неща. Не съм се родила по собствено желание, не намерих никой, който да ме обича, винаги съм вземала погрешни решения. Повече няма да позволя на живота да решава вместо мен.
На другия ден се обадиха от агенцията и попитаха кога ще бъдат снимките и ревюто, тъй като вземали комисионна за всеки сключен договор. От което Мария веднага стигна до извода, че те нищо не знаят, и им каза, че арабинът ще влезе във връзка с тях.
Отиде в библиотеката и поиска книги за секса. Щом предвиждаше сериозно възможността да работи — само една година, както си бе обещала — в област, от която нищо не разбираше, то първото нещо, което трябваше да научи, бе как да се държи, как да доставя удоволствие и как да получава пари в замяна.
За нейно разочарование библиотекарката й каза, че имали само специализирана литература, понеже библиотеката била правителствена институция. Мария прочете съдържанието на едно от ръководствата и веднага го върна: авторите не разбираха нищо от щастие, след като говореха само за ерекция, проникване, импотентност, предпазни мерки и други скучни неща. За миг се поколеба дали да не вземе „Психологически предпоставки за фригидността у жената“, тъй като тя самата получаваше оргазъм само при мастурбиране, въпреки че й беше приятно, когато някой мъж я обладаваше и проникваше в нея.
Но тя не търсеше удоволствие, а работа. Благодари на библиотекарката, мина през един магазин и направи първата си инвестиция в евентуалната кариера, която се очертаваше на хоризонта — купи си дрехи, които й се сториха достатъчно секси, за да събудят желание у всеки мъж. След това отиде на онова място, което бе намерила на картата. Улица „Берн“ започваше от една църква (какво съвпадение, намираше се близо до японския ресторант, където бе вечеряла предишния ден), следваха витрини, които предлагаха евтини часовници, а на другия й край се намираха заведенията, за които бе чувала да се говори, като по това време на деня всички те бяха затворени. Мария отново се разходи край езерото, купи — без никакво притеснение — пет порнографски списания, за да научи какво евентуално ще трябва да прави, изчака да се стъмни и отново се отправи към същата улица. Там избра наслуки един бар с внушителното бразилско име „Копакабана“.
Разговаряйки със самата себе си, тя установи, че нищо не е решила. Това щеше да бъде само един опит. Откакто бе дошла в Швейцария, за пръв път й беше хубаво и се чувстваше свободна.
