Отвъд храстите и фонтаните се виждаха две фигури. Едната беше на баща ми, който приказваше и жестикулираше, както когато обясняваше нещо или отправяше въпрос. Втората беше на Максън, който като че ли се замисляше, преди да даде отговор. Крачеха бавно и баща ми от време на време пъхваше ръце в джобовете си, а Максън сключваше своите зад гърба си. Какъвто и диалог да водеха, очевидно беше важен.
Надникнах зад нас. Жените още бяха погълнати от новото изживяване и присъствието на кралицата, така че никой не ни обръщаше внимание.
Максън спря, застана пред татко и му заговори съсредоточено. Поведението му не издаваше агресия, нито гняв, а само твърда решителност. Баща ми помълча, после протегна ръка към принца. Максън се усмихна и я стисна доволно. Веднага след това и двамата се поотпуснаха, а татко даже потупа Максън по гърба. Жестът явно хвана Максън неподготвен, защото видимо се стегна. Не беше свикнал да го докосват. Тогава баща ми преметна ръка през рамото му, както правеше с мен и Кота и изобщо с всички деца. Максън изглеждаше щастлив.
— Това пък какво беше? — учудих се на глас.
Мей сви рамене.
— Важно ми се стори.
— И на мен.
Почакахме да разберем дали принцът няма да проведе същия разговор и с другите бащи, но повече не го видяхме в градината.
Максън беше спазил обещанието си — партито по случай Хелоуин наистина беше зрелищно. Когато двете с Мей влязохме в Банкетния салон, останах поразена от невижданата красота пред очите ми. Всичко сияеше в златисто. Стенната декорация, лъскавите украшения по полилеите, чашите, чиниите, дори храната — всичко имаше златист отблясък. Резултатът беше същинско великолепие.
От озвучителната система се лееше попмузика, но в ъгъла малък оркестър чакаше знак да засвири песните за традиционните танци, които бяхме репетирали. Из цялата зала се виждаха фотоапарати и видеокамери. Тазвечерното празненство безспорно щеше да превземе илейския ефир на следващия ден. Едва ли някъде се случваше нещо по-забележително. Позачудих се какво ли щеше да е по Коледа, ако още бях в двореца дотогава.
Всички костюми бяха приказни. Марли, пременена като ангел, танцуваше със страж Удуърк. Имаше си дори крилца от дъгоцветна хартия, които се развяваха на гърба и. Роклята на Селест беше къса, цялата направена от пера, а най-голямото се издигаше зад главата и, навярно като имитация на паунова опашка.
Крис и Натали стояха една до друга в ансамблово съчетание. Роклята на Натали се състоеше от корсет, декориран с разцъфнали цветя, и широка пола от бухнал син тюл. Тази на Крис пък беше в тон със салона — златиста и обсипана с жълто-кафяви дървесни листа. Явно двете заедно олицетворяваха пролетта и есента. Идеята много ми допадна.
Моделиерите на Елиз бяха заложили на азиатския и произход. Копринената и рокля представляваше по-драстичен вариант на скромните кройки, които предпочиташе. Широките дълги ръкави имаха удивително драматичен ефект и направо и се възхищавах, че успяваше да ходи нормално с пищното украшение върху главата си. Обикновено Елиз не изпъкваше сред останалите момичета, но тази вечер изглеждаше прекрасно, почти царствено.
Близките и приятелите на участничките също бяха пременени в маскарадни костюми, а стражите далеч не им отстъпваха по изобретателност. Мярнах бейзболист, каубой, някой с костюм с табелка ГАВРИЛ ФАДЕЙ на гърдите, че и даже един смелчага, намъкнал рокля. Няколко момичета се навъртаха край него и се заливаха от смях. И все пак мнозинството от стражите се бяха явили с официалните си униформи, които се състояха от бели панталони с ръб и сини сака. Носеха ръкавици, но не и шапки, и именно тази подробност ги отличаваше от дежурящите стражи, наредени покрай стените.
— Е, какво ще кажеш? — попитах Мей, но като се обърнах, открих, че вече е изчезнала сред тълпата да разузнава. Подсмихнах се и заоглеждах салона в търсене на кукленската и рокличка. Когато ми беше сервирала, че иска да отиде на партито като булка — „от онези, дето ги гледаме по телевизията", — бях решила, че се шегува. И все пак изглеждаше неустоимо сладка с бялото си було.
— Привет, лейди Америка — прошепна някой в ухото ми.
Аз подскочих, а като се обърнах, до мен стоеше Аспен, издокаран в официална униформа.
— Изплаши ме! — Опрях длан в гърдите си, сякаш така можех да демонстрирам стъписването си нагледно. Аспен ми отвърна с тихичък смях.
— Костюмът ти ми харесва — заяви бодро.
— Благодаря. На мен също. — Ан ме беше преобразила в пеперуда. Роклята ми се разкрояваше и удължаваше в задната си част, така че ефирната u материя, поръбена с черно, се рееше край тялото ми. Очите ми бяха покрити с миниатюрна маска с формата на пеперудени крилца, която придаваше мистериозен завършек на тоалета ми.
— А ти защо не си се дегизирал? — попитах го. — Нищо ли не ти хрумна?
Той вдигна рамене.
— Предпочитам униформата си.
— Аха. — Виждаше ми се грехота да пропуска такъв идеален повод да се представи в ексцентрична светлина. Аспен беше по-ощетен дори от мен в това отношение. Защо не се беше възползвал от случая?
