— Като лека доза от
Хирам погледна към виното си и го подуши.
— Вкусът е отвратителен и не пасва с вино. По-добре върви с бренди.
— Т-тти си я опитвала?
Зафир сви рамене.
— Исках да знам какво Ви предлагам. Очевидно не съм я пила преди да съм убедена, че това не е отрова.
— Но все пак идва от Усойницата. — Хирам поклати глава. Погледът му се замъгли. — М-мможе да е всичко.
Тя се облегна на стола си, отдалечавайки се от него.
— Няма нужда да я пиете, Говорителю. Ако го направите и Ви свърши работа, имам още от нея.
— Още колко?
Тя се засмя.
— За няколко месеца. Колкото да завършите мандата си спокойно. Знам и откъде я взима Джехал. Мога да ви кажа, ако искате.
Тя отново се приведе към него.
— Хирам, изпий я. Не позволявай на Джехал да те победи. Бъди отново млад и силен, такъв, какъвто майка искаше да те запомни.
Близостта ѝ, топлината, която излъчваше през дрехите си, го накара да потръпне.
— Какво имам да губя?
Той се втренчи във виното си. Все още го гледаше, когато вечерята приключи. Когато се отправи към леглото, взе бокала със себе си. Той все още бе наполовина пълен. Внезапно реши какво да стори. На сутринта щеше да я помоли за още една доза. Щеше да я даде на Джейрос и той щеше да му каже дали е безопасна. На сутринта.
Той остави бокала до себе си и се опита да заспи, но сънят така и не идваше, а бокалът сякаш го гледаше.
„Ако беше Антрос, щеше да ме изпиеш“, сякаш му казваше чашата. „Ако беше на себе си, щеше да ме изпиеш. Какво имаш да губиш. Кралица Зафир е права.“
— Мога да изгубя всичко — прошепна той с надеждата бокалът да го чуе и да го остави на мира.
— Всичко? — Вместо това, чашата сякаш се изсмя. — Ти вече изгуби всичко. Но аз съм тук и ти го предлагам да си го върнеш. А ти ми отказваш. Кой си ти? Какво си ти? Нима вече си призрак?
Треперейки, той се протегна и взе чашата в ръка. Тя бе поставила малко от нея в собствената си чаша, нали? И я бе изпила. Бе я видял как го прави. Тя бе права, нали?
„Точно така“, окуражително му промърмори бокала, когато опря устните му. „Изпий ме до дъно. Бъди мъж отново.“
Бъди мъж.
Кемир изпълзя от прикритието на дърветата. По средата на реката раненият дракон спря да вие и погледна към него. Кемир бързо се върна назад, но драконът не проявяваше голям интерес към него. Ездач Семиан не се виждаше никакъв. Може би в битката го бяха смачкали.
Но това бе прекалено хубаво, за да е истина. Кемир изтича между дърветата покрай реката, докато не стигна такъв завой, иззад който драконът не можеше да го види. След това отново изпълзя от гората. Семиан продължаваше да не се вижда никакъв. Драконът също не бе мръднал. Той го гледаше известно време, колкото да набере кураж да иде до мястото, където лежеше Солос.
Когато най-после стигна до него, се замисли защо изобщо си е правил труда. Солос бе мъртъв. Той знаеше това от момента, в който видя как Ездачът го намушква с меча си. Взе обаче лъка на Солос, а също и колчана му със стрели.
— Сбогом, братовчеде — той обърна Солос и нежно взе амулета от врата му, след това обърна гръб на тялото и отново се отправи към прикритието на дърветата.
Там внимателно погреба амулета. След това започна да търси следи от Семиан. Не намери такива, но когато слънцето се спусна зад планините още два дракона кацнаха в реката. Кемир видя това, след като вече се бе скрил в гората. Опъна лъка си и приближи, докато успее да различи животните. Драконите пляскаха в реката, охлаждайки се, докато Ездачите си почиваха на брега. Четирима драконови Ездачи.
Не, петима.
Стисна юмруци. Различи Семиан сред тях. Мръсникът бе все още жив. Помъчи се да чуе разговора им. Вятърът донесе думите им до ушите му.
— Видяхме Вихрена Сянка по пътя — каза един от Ездачите. Кемир не можеше да види лицето му. — Миас бе нейният Ездач, нали? От него няма и следа. Какво се случи?
— Открихме бялата. Люспестият бе с нея и отказа да ни я върне. Насъска я по нас.
Семиан поклати глава.
— Всички останали са мъртви, в това число и алхимикът. Оцеля само един от наемниците, но те някак си се бяха спогодили с Люспестия.
Кемир постави стрела в лъка си. Вятърът носеше и миризмата на дракони, лек дъх на въглени и пепел. Той му се наслади. Щом можеше да ги подуши, те не можеха.
„Мръсно, лъжливо копеле. Мога да те убия на мястото, на което седиш. Точно сега.“
— Миас и Аракир се върнаха преди да приключим. Бялата ги нападна във въздуха. Не видях какво се случи с Миас. Бялата вероятно го е докопала.
Семиан погледна към дракона със счупено крило.
