Чарли се познаваше с Вито от петгодишна възраст, още от стария квартал. Когато станаха тринадесет-четиринадесетгодишни си докарваха по някой и друг долар от комар. Играеха из цялата южна част на Бруклин. Не друг, а Вито бе най-добрият със зара, страшилище за всички участници в „играта“, с която Чарли се бе заел едно лято: събираха се всяка неделя сутрин на Кони Айланд. Вито си бе роден атлет: парче гранит. На осемнадесет получи първото си бойно кръщение в бокса, лека категория, на ринга в „Оръжейната“, а Чарли му стана менажер. Биеше се под измисленото име Димпълз Танкреди. Защото, ако майка му разбереше, без много церемонии би избила щуротията от главата му. И пак заради Вито на Чарли за втори път му се налагаше да доказва какво мъжко момче е. Един комарджия, Ганц Четириокият, тормозеше Вито с искането да се откаже от двубоя, за да излезе на чисто с облозите. Вито му бе казал да изчезва където ще, но оня не спираше. Най-после Чарли кипна, докопа онова копеле и телохранителя му в съблекалнята и ги залепи на стената като марки. Предупреди ги да се пишат мъртви, ако ги види пак. Но оня ми ти тъпак, ето го след пет дена със същото предложение при Вито. Чарли ги метна в колата, а Водопроводчика ги откара в югозападната част на Белт паркуей и си намериха каквото търсеха. Никой не изплака за тях.
Като дете Вито беше хубавичък, но белезите от бокса му смачкаха фасона и подбиха самочувствието, а не след дълго започнаха пристъпите на „боксьорския махмурлук“.
Дечурлигата си играеха с него, като се изпречваха на пътя му със здраво опнати покрай телата ръце, подскачайки и гледайки как Вито се катурва назад право на главата си. И това беше част от махмурлука.
Всяка събота сутрин, когато бяха на тринадесет, водеха по-голямата сестра на Вито, Теси, на кино и поред я опипваха. На седемнадесет изчукаха над седемстотин долара от новогодишна забава, замислена от самите тях: по десет долара на глава и бира на корем. Бяха наели човек да мете изпочупените шишета и квартет инструменталисти, които, както се оказа, знаеха само едно парче: „Сладката Джорджия Браун“. Беше толкова успешно, че го правиха още четири новогодишни нощи, докато накрая двама си оспориха една жена и тогава едва не загина един полицай. Случката се разчу и те трябваше да разтурят хубавата веселба.
Когато Чарли стана равноправен мъж, пътищата им се разделиха, защото Вито никога не узря до това състояние: ето защо той охраняваше събирачите на облози, продавачите на лотарийни билети, докарваше си някой и друг долар отгоре от изнудване и физическо насилие в строителния бранш. След около година Чарли се застъпи пред баща си за Вито и брат му Уили (който отговаряше за търговията на Прици с така наречените контролирани вещества по цялата територия от Маями до Мейн) да им повери някоя от игрите с автомати. Едуардо бе ковачът на термина „контролирани вещества“, измислен за успокоение на избирателите: не биваше, казваше той, избирателите да се плашат, че страната им ще се превърне в нация наркомани. Специалисти в подобен род статистика доказват, че ако дадеш на някоя шибана стока име, което не я покрива по същество (контролирани вещества — пълна безсмислица), то брутната печалба от шибаната иначе стока скача с 21.3 процента.
Отговорността на Уили бе голяма, защото „лайната“ се търсеха много. Разработващите този пазар трябваше да са страшно пъргави, за да не загубят ускорението в живота и кредитните си карти. Възрастни и деца работеха по на две места едновременно, за да посрещнат разходите по ипотеки и данъци, зъболекари, екопродукти и всичко останало, съставляващо Американската мечта. Трябваше им на хората нещо, което да им помага да издържат до края на деня и да могат да започнат отново на следващия. Пиячката ги правеше сънливи и те рискуваха да се видят изхвърлени от работните си места. „Тревата“ им създаваше лъжовно усещане за чувственост, когато биваха просто изтощени. Медиите не преставаха да тръбят за възстановителните и ободряващи качества на кокаина. И така, Прици дърпаха конците на една пирамида, чиято основа се разпростираше от единия до другия край на страната; вземаха пая си, а останалото се разпределяше между другите семейства, притежаващи изключителни права върху съответния район и стока.
Вито бе третият отговорен фактор в операцията по източното крайбрежие непосредствено след Джоуи Лабриола, когото всички подозираха, че е culatino15, но никой нищо не казваше гласно, защото беше неотменима брънка от веригата, начело на която бе Уили. Джоуи Лабриола бе или върхът на педалите, или женски травестит, опитващ ролята на мъж. Той бе покровителствуван от Уили, а Уили носеше много пари и всички мълчаливо се преструваха, че виждат у Джоуи пътуващ професионален дървосекач.
— К’во е направил толкоз, Поп? — попита Чарли.
— Убил две ченгета, а после двеста от тях обсадили апартамента му. Опитал се да се спазари с Дейви Хенли. Той им издава операцията, а те го измъкват. Няма начин да му се размине — отвърна Поп.
— Ааааа, шибана работа! — извика Чарли.
