Фамилията Прици полностью

След като Джордж Ф. Мелън си отиде, Дженаро извади филма от осеммилиметрова кинокамера, заснела господин Мелън и записала неговите премерени думи. После взе телефона и помоли да му пратят шофьора Гус Фангосо. Когато той влезе, Дженаро му подаде плика.

— Занеси го на Джери в лабораторията. Направи едно копие. Донеси ми обратно негатива, а копието занеси на Анджело Партана в Ню Йорк. След това се върни тук. Утре ще имам нужда от тебе, за да ме закараш до летището.

Осеммилиметровото филмово копие замина за Ню Йорк със следобедния самолет още същия ден и беше предаден на Анджело Партана в пералнята „Св. Джоузеф“ в 4:40 часа следобед. Анджело вечеря с Роко Сестеро, чиято съпруга беше на гости при дъщеря си в Мичиган, решително бе отказала да яде в „Тучи“. Върна се у дома малко след десет и пусна филма. Помисли си, че не би повярвал на очите и ушите си, ако не беше прекарал целия си живот тук, сред своето обкръжение. Ами щом тези хора не искат да схванат какво им дава точно неговата среда, то те няма защо да плачат, получили са каквото са заслужили. Обади се на Дженаро Фустино.

— Дженаро? Анджело. Как е възможно?

— Видя ли филма?

— Боже мой!

— Седях и го гледах този човек. Да не повярваш просто. И това ми било отговорен висш служител, големият ръководител!

— Свърза ли го с човека, както искаше?

— Имам уговорена среща за утре вечер.

— А „наемникът“ къде ще заведе Чарли?

— Където кажеш.

— Поискай му допълнителна сума за услугата на наемника.

— Не се безпокой за това.

— Благодаря за помощта, Дженаро. Длъжници сме ти.

— Слушай, за услуги като тази, които се плащат толкова добре, съм готов винаги, Андж.

Анджело се обади на Едуардо Прици и се уговориха да се срещнат на следващата сутрин в офиса на Едуардо.

— Ще бъде кратко, но резултатно — каза той.

Мейроуз прокара пръст по буквите, гравирани върху пергаментна хартия, сякаш попиваше думите, които блестяха като скъпоценни камъни пред очите й.

За четвърти път прочете съобщението за пресата, изготвено от хората на Едуардо.

Господин Винсънт Прици обявява годежа на своята дъщеря госпожица Мейроуз Амалия Прици за господин Чарлз Амедео Партана, и двамата от Ню Йорк. Госпожица Прици е завършила училището Меримаунт в Ню Йорк и колежа Манхатънвил в Пърчиз, Ню Йорк. През изминалата година тя работи като сътрудничка на „Прайс-Хувър Дизайнз“, вътрешно оформление. Господин Партана също е учил в Ню Йорк. Във Виетнам е служил като сержант в щаба на специалните сили. Бил е награден с Бронзова значка и Пурпурно сърце. От тогава до днес е главен управител на „Пране и химическо чистене — Св. Джоузеф в Ню Йорк.“

След това Мейроуз отново прочете малката продълговата картичка, покана за приема в стария ресторант „Градините на Палермо“. Ето, това вече беше абсолютно необорим аргумент.

Тя сгъна копие от официалното съобщение и копие от съобщението в печата и ги пъхна в голям кремав плик, а след това сложи и визитка. Като се поусмихна, тя го запечата и го адресира до госпожица Мардел ла Тур, № 148, 28-ма улица, западна, Ню Йорк, НЙ, 10011. Сложи печат на плика и го постави внимателно в малкото чекмедже на нейното бюро преди да започне да адресира други пликове по списъка пред нея.

Точно в 7:15 на следващата вечер Натале Еспозито влезе в „Пърпъл онион“ („Червения лук“), вегетариански ресторант на „Западна Еспланда“ (крайбрежна алея) в Метеър, епархия Ню Орлиънс, и се запъти към Джордж Ф. Мелън, който седеше сам в дъното на заведението, до вратата на мъжката тоалетна — каквато бе предварителната им уговорка. Натале беше съоръжен с предавател, който щеше да препраща целия им разговор на записващото устройство в колата, паркирана на десетина метра от входа на ресторанта надолу по Еспланда. Беше облечен в подходящо за ролята му облекло: тъмни очила, широкопола шапка а ла Капоне и карфица във формата на конска подкова на връзката си, която беше взел следобед от една заложна къща.

— Господин Мелън?