Осем съдии и три конгресмена, които се почувствуваха достатъчно анонимни сред толкова хора, приеха с удоволствие поканата. Двама членове на Кабинета, единадесет щатски сенатора и Белият дом изпратиха своите съпруги или секретарки на пазар във Вашингтон, за да изберат подходящи годежни подаръци. Общо 419 поканени похарчиха 405 289 долара, за да изразят най-добрите си пожелания към младата двойка чрез дарове. Бъдещият бос на фамилия Прици щеше да се жени за внучката на Корадо Прици.
Лейтенант Дейви Хенли и целият районен участък приеха поканите като знак на уважение към нюйоркското полицейско управление. Кметът на Ню Йорк лично осигури мотоциклетния ескорт на бъдещата булка и баща й до мястото на приема и обеща на младоженците шестстаен апартамент под наем за седем години в луксозния квартал Гардън Гроув, който бързо растеше в новата част на града, нищо че не беше в Бруклин.
Главните фамилии на fratellanza от Нова Англия, Маями, Чикаго, Филаделфия, Лос Анджилиз, Детройт, Кливлънд и Ню Йорк щяха да изпратят не представители, а делегации, включващи много кръвни роднини на Прици. Сал Прици се беше оженил за сестрата на Оги „Ангълз“ Ликамарито, бос на Детройт. Две от дъщерите Гароне бяха взели синовете на Дженаро Фустино, който беше женен за малката сестра на дон Корадо, а племенницата на дона беше свързана със Сам Карамадза, син на главата на чикагската фамилия. Дон Корадо беше втори братовчед на Сам Бенефиче, глава на фамилията в Нова Англия, и на Карло Вигоне „Бидона“, бос на кливлъндския съюз.
Освен знаменитостите, третото поколение Прици, Сестеро и Гароне — всичките вече почтени граждани, спазващи реда, също трябваше да бъдат настанени, защото всеки от тях знаеше, че няма начин да не отиде на годежа на Мейроуз Прици.
Имаше толкова много връзки с организацията в Лос Анджилиз, че Мейроуз видя зор, докато изготви окончателния списък. Отгоре на всичко тя беше ходила в Манхатънвил с близначките на боса от Сиатъл. Те държаха заедно с Прици бизнеса за измами и изнудване в областта на военната индустрия, който засягаше политиката на страната. Някой, слава Богу, се сети за тях в последната минута.
От уважение към ритуала Мей лично пусна първата покана, адресирана до госпожица Мардел ла Тур. После отново потъна във водовъртежа на шивачките, готвачите, пиколите, музикантите, доставчиците на балони, производителите на сувенири, разписанията за доставки на цветя, сервитьорите, компаниите, които даваха под наем столове и маси, изтърпя една среща с тримата capiregime и всичките братовчеди относно подбора на почетна гвардия от осем биячи, подбрани измежду 1800-те редови изпълнители на фамилията, които да поддържат реда в късните часове, след като доста вино ще е изтекло и мъжете ще са привикнали с присъствието на непознатите дами.
Мей загуби съня си. По време на организационната работа продължи да пие шампанско и не ядеше достатъчно. Затова не беше във форма, когато десет дни преди датата на годежа хората, които беше изпратила да следят Чарли, съобщиха, че е отишъл направо от летището в апартамента на госпожица ла Тур и прекарва всяка втора вечер там.
Това беше върхът! Чашата преля! Тя изпадна в някаква сдържана истерия, която все повече я приближаваше до ръба на пропастта.
Не можеше да повярва на писмения доклад в ръцете си и го четеше и препрочиташе. В Ню Орлиънс той я беше погледнал в очите и се беше отрекъл от тази жена. Поне това беше останало в паметта й. Опита се да затвърди спомена, но сега всичко изглеждаше някак мъгляво. Той бе я издърпал нагоре по стълбата до леглото, бе я прегърнал и казал… може би се беше заблудила, вече не си спомняше много какво се случи, когато се изкачиха по онази стълба. Но той знаеше, че годежът е обявен официално, известно му беше, че е казала на дядо си. Трябва да му е станало ясно, че се налага да зареже онази.
Тя дълбоко презря Мардел заради калния номер с пневмонията. Сигурно е изровила някой лекар — шарлатанин, за да я зарази с пневмония, защото знае, че един скаут като Чарли не би могъл да изостави болна жена, дето се прави на толкова безпомощна, че той сигурно трябва да я носи до тоалетната като сопраното от операта на Пучини „Бохеми“. Всички знаеха, че Чарли е пълен глупак по отношение на жените и тя беше готова да му го прости. Но той й беше обещал, беше се заклел, че разбира, че те са от фамилията, а онази е външен човек и вече всичко е свършило и е скъсал с нея завинаги. Той се женеше за една Прици, за бога. Какво представляваше онази — някаква селяндурка от английските гори, едно нищо, което беше дошло тук, за да сложи ръце върху американските пари.
