Едуард Прайс седеше на голямото канапе. Надигна се да поздрави госта си. Мелън беше слушал за Едуард Прайс като за голям финансист, покровител на изкуството и щедър дарител на евангелистката църква, която беше не само духовна страст, а и основен източник за доходите на самия Мелън. Той нямаше понятие защо Едуард Прайс го бе поканил тук, но преизпълнен от любопитство, беше дошъл с готовност.
— Колко мило от ваша страна, че дойдохте, господин Мелън — каза Едуард Прайс. — Преподобният Джон Джексън често ми е говорил за вашия траен интерес към телевизионната църква на Америка.
— Много сте любезен, наистина, господин Прайс. Доктор Франсис Уиникъс от Югоизточното евангелистко движение, който е голям приятел на Белия дом, също казва похвални слова за вас.
— Той е голям човек. Моля, седнете тук, господин Мелън.
Сядайки, Мелън каза:
— Това е великолепна стая. Може ли да попитам кой я декорира?
— Фирмата „Прайс-Хувър“, много талантливи млади хора.
— Поканата тук е истинско удоволствие за мене, но до известна степен и загадка.
— Искам да ви кажа нещо.
Двамата мъже бяха седнали един до друг, с лице към картината на Блейк върху източната стена.
— Искате ли нещо за пиене? — попита Едуардо госта си. — Разхладително, кола или нещо по-силно?
— Не, благодаря. Истината е, че не мога да сдържа любопитството си.
Едуардо натисна едно копче на масата. Картината с прекрасния жасмин на Блейк се повдигна нагоре към тавана, откривайки филмов екран. Завесите на прозорците се спуснаха сами. Осветлението намаля. Образът на Джордж Ф. Мелън в най-ярки цветове на „Ийстмънколор“ се раздвижи и започна да им говори. В края на филма лицето на Мелън беше станало мъртвешки бяло. Устата му се движеше, но не издаваше звук. Лека пяна се беше образувала в ъгълчетата на устата му.
— И това не е всичко — каза Едуард Прайс.
Той включи магнетофона, вграден в масата, долепена отстрани на канапето, откъдето гласът на Джордж Ф. Мелън поръчваше убийството на Чарли Партана.
— И какво ще правите с това сега? — успя да проговори Джордж Мелън, гласът му едва приличаше на неговия.
— И филмът, и лентата ще потънат в най-дълбокото ми хранилище, господин Мелън — каза Едуардо.
— Ще ме изнудвате ли?
— Не, освен ако не стане абсолютно необходимо.
— Каква ще бъде следващата ви стъпка, господин Прайс?
Едуардо му се усмихна благосклонно.
— Скъпи господин Мелън — каза той — от вас се иска да изпълнявате каквото ви се казва и в такъв случай материалът никога няма да излезе от хранилището, ще издигна вашата кандидатура за Сената, а после… кой знае, някой ден… дори и за по-високо място.
Четиристотин и девет известия и покани бяха изпратени по пощата до общо осемстотин и дванадесет души. Включени бяха всичките Прици, Сестеро и Гароне, навършили осемнадесет. Мейроуз дежуреше по телефона заедно с леля си Амалия. Дядо й настояваше да съгласуват с него почти всяка промяна в списъка, тъй като имаше хора, които трябваше да бъдат поканени по фамилни и бизнес съображения, но имаше и неколцина, които той изобщо не можеше да понася. Те или не заслужаваха доверието му, или се беше опитвал да ги убие, или те него, така че всичко трябваше да мине повторна проверка през дон Корадо.
Когато списъкът беше окончателно одобрен и всички покани разпратени, сто деветдесет и шест смокинга в цялата страна отидоха на химическо чистене, общо 476 000 долара бяха похарчени за рокли, кожи и фризури, бяха направени осемдесет и три предварителни резервации за 137 луксозни лимузини, а обслужващият персонал по летищата и туристическите агенции почувствува осезателно натоварване.
Апартаментите в трите хотела на фамилия Прици в града нямаше да бъдат достатъчни. Затова двадесет и седем от целогодишните наематели получиха безплатна, преждевременна почивка в хотелите на Прици в Маями, Атлантик Сити или Лас Вегас — по техен избор — заедно с чипове на стойност 5500 долара. Те си излязоха и на местата им се настаниха гостите на Прици. Анджело Партана се беше съгласил да каже няколко думи от естрадата в отговор на съобщението на Винсънт, че дъщеря му ще се жени. Дон Корадо Прици се срещна лично с Биаджо — цветарят, който сега работеше чак в Ню Арк. Въпреки разстоянието дядото на Мейроуз настоя именно Биаджо да се заеме с украсата на „Градините на Палермо“.
Между китайския ресторант „Лъм Фонг“ на 127-ма западна улица, собственост на Прици, и хотелската стая на Дженаро Фустино беше установена куриерска връзка — жест на гостоприемство, защото господин Фустино много обичаше китайската кухня. Общо петдесет и осем големи пици влязоха в топлите пещи по желание на гостите. Бръснарите освежиха мъжете, изтегнати върху канапета „Чипъндейл“, а навъсени свещеници изслушаха ритуалните изповеди на четири гостуващи съпруги, които се разкаяха за леността, напразното споменаване на божието име и злите помисли в хотелските си апартаменти за по 600 долара на ден. Времето се задържа ясно, слънчево, ведро и направо великолепно през целия уикенд на годежа.
