Герои полностью

Преди Горст да реши да помръдне, между двамата запристъпя със ситни крачки съюзнически войник. Беше се превил над раната в корема си, а шепите му се пълнеха със собствената му кръв. Горст го плесна гневно с щита, отстрани го от пътя си и връхлетя отново полуголия северняк. Замахна да го прониже в гърдите, после да го посече отстрани. Севернякът се извъртя настрани и избегна пронизването, после парира посичането с бързина, за която Горст не подозираше, че е възможна с това огромно парче стомана в ръцете. Той замахна залъгващо горе, вдясно, след което атакува долу и вляво. Севернякът беше подготвен, отскочи от пътя на дългото острие и то изрови бразда в калта с върха си, като едновременно с това посече крака на един от биещите се. Човекът се строполи с писък на земята. Ами гледай къде се вреш, глупако.

Горст си възвърна равновесието точно навреме, за да зърне за миг как огромното сиво острие лети към него. Зяпна стреснато и се покри с щита си. Острието изтрещя в него, направи огромна вдлъбнатина във вече огънатия метал, усука го около ръката на Горст и натика юмрука от другата страна в устата му. Усети металическия вкус на кръв, но се задържа на крака. Отблъсна острието, стовари щита в тялото на северняка и го отхвърли назад. Замахна яростно отляво, отдясно, първо високо, после ниско. Севернякът избегна високото посичане, но ниското не успя — върхът на дългото острие на Горст закачи едва крака му, полетяха пръски кръв и коляното му поддаде. Едно за мен. А сега да приключваме дуела.

Горст тъкмо връщаше острието в обратен замах, когато с периферното си зрение зърна движение. Промени ъгъла на острието, отпусна рамо, за да разшири замаха, изрева и посече през шлема някакъв северняк отстрани. От силата на удара му онзи полетя и се сгромоляса с главата надолу в плетеница от копия. Горст се извърна рязко и стовари в плавна дъга острието си върху полуголия северняк. Но той просто се претърколи настрани, ловко като катерица, и в момента, в който острието на Горст вдигаше пръски вода и кал от земята, вече стоеше готов на крака.

Двамата отново застанаха лице в лице насред този кошмар от потънали във вода и кал избиващи се мъже и Горст усети как се усмихва. Кога за последно се чувствах толкова жив? Въобще чувствал ли съм се така жив някога? Сърцето му изпомпваше огън в жилите му, кожата му тръпнеше под стичащите се струи вода. Всички разочарования, всичкият срам, всички провали — няма ги вече. Всяка най-малка подробност от ставащото наоколо изпъкваше като ярък пламък в непрогледна тъмнина, всеки миг се проточваше като цяла вечност и най-малкото движение, негово или на противника му, беше цяла история за разказване. Побеждаваш или умираш. Горст тръсна ръка и остави огънатия си щит да се изхлузи и падне на земята. Севернякът отвърна на усмивката и кимна. Отдаваме признание един другиму, разбираме се напълно, изправяме се един срещу друг като равни. Като братя. Уважение може и да имаше, но милост — никаква. И най-малкото колебание от коя да е страна щеше да е обида за уменията на другата. И Горст на свой ред кимна на противника си, но едновременно с това се впусна в нова атака.

Севернякът парира удара му с меча си, но сега той имаше една свободна ръка. Замахна с крясък и обвитият му в стомана юмрук се заби в ребрата на северняка, който изпъшка тежко и се усука на една страна. Горст замахна към лицето му, но той дръпна рязко глава. Топката на дръжката на огромния меч изскочи изневиделица и Горст едва успя да извие нагоре брадичка, за да я пропусне на косъм от носа си. Когато отново погледна противника си, мечът беше вдигнат високо над главата му и вече летеше надолу. Той напрегна докрай изгарящите си от болка крака за един последен напън, стисна с две ръце дръжката на нащърбеното си острие и пое това на сивия меч. Стоманата изскърца пронизително и сивото острие се заби в неговото. Горст не можа да повярва на очите си, когато видя как от изработеното от Калвес острие на сабята му се откъсва дълга стоманена стърготина.