Герои полностью

Когато чу пискливия му вой, старият северняк се обърна към него, очите му се ококориха и той вдигна щита си. Дългото острие на Горст се вкопа дълбоко в дървото, усука щита около ръката му и металният му кант се заби в лицето на северняка, който миг по-късно се препъваше на една страна.

Горст пристъпи към него, за да довърши започнатото, но за кой ли път някой се изпречи на пътя му. Както винаги. Оказа се почти момче, размахваше къса бойна брадвичка и крещеше. Обичайните простотии, предполагам, умри, умри, дрън-дрън и така нататък. Естествено, Горст нямаше проблем да умре. Но не и за твое удобство, глупако. Мръдна рязко глава настрани и остави малкото острие на брадвичката да се плъзне по дебелата броня на рамото му. Извъртя се и дългото му острие последва движението му в плавна дъга през пелената на дъжда. Момчето направи отчаян опит да парира, но тежкото острие изби брадвичката от ръката му, разсече лицето му и разпиля мозъка му.

Върхът на нечий меч изсвистя и Горст се дръпна рязко от кръста назад. Усети полъх по бузата си и някакво неприятно сърбене по скулата. В крещящата тълпа се отвори просека и напиращите допреди малко една към друга редици се пръснаха на отделни сражения и двубои из целия кръг на Героите. От боен ред, тактика, посока на настъпление, заповеди, дори от това, коя страна къде стои, не беше останал и помен, сякаш никога не бяха съществували. И по-добре, те само объркват нещата.

Срещу него се изправи северняк, незнайно защо полугол, с най-големия меч, който Горст беше виждал. А аз съм видял не един-два. Абсурдно дълъг, сякаш е бил направен за ръката на великан, от матова сива стомана, с една-единствена буква, гравирана под дръжката. Човекът имаше вид на излязъл от някоя безумна картина на художник, който никога не е виждал истинска битка. Но смехотворният вид не прави човека безобиден, точно както и смехотворният глас. Горст не страдаше от излишък на арогантност и самонадеяност — беше ги изкашлял от себе си в пушилката на къщата за развлечения „Кардоти“. Човек трябва да гледа на всяка следваща битка като на последна. Това ли ще е моята последна битка? Да се надяваме.

Когато видя лакътя на северняка да помръдва като за страничен замах, Горст се дръпна предпазливо назад, вдигна щит да го посрещне и изнесе дългото си острие, готово за ответен удар. Но вместо да замахне отстрани, севернякът се хвърли напред, насочи меча към него и го използва като копие. Матовият връх се стрелна покрай ръба на щита, изстърга пронизително в стоманения му нагръдник и го накара леко да залитне. Ха, заблуда. Инстинктът му подсказваше да отскочи незабавно назад, но той успя да му се противопостави и да остане на място, докато не откъсваше очи от последвалия замах на сивото острие — проследи го, докато летеше в дъга през дъжда, последвано от блестящи капчици вода, отронващи се от стоманата.

Горст се изви на една страна и огромното острие изсвистя покрай него, закачи бронята на рамото му, откачи я от нагръдника и тя се размята във въздуха на един от ремъците си. Моментално нанесе пронизващ удар, но острието му прониза само дъжд — полуголият северняк вече се беше дръпнал от пътя му. Горст нанесе свиреп удар, този път отстрани, към главата му, но севернякът се шмугна ловко под него и вдигна меча си с неподозирана бързина. Двете остриета се срещнаха едно друго с оглушителен, разтърсващ ръцете трясък. Горст и противникът му отстъпиха предпазливо един от друг. Очите на северняка, спокойни и невъзмутими, се приковаха в него. Въпреки проливния дъжд, той дори не мигаше.

Оръжието му може и да изглеждаше като реквизит от безвкусна комедия, но човекът не беше жалък смешник. Стойката, която беше заел, балансът и ъгълът, под който държеше огромното острие, му даваха множество възможности както в защита, така и в нападение. Техниката му със сигурност не присъстваше във „Фехтовални позиции“ на Рубиери, но пък и мечът му не беше от оръжията, описани в книгата. Независимо от това, и двамата сме майстори в занаята.