Замисли се дали не би трябвало поне малко да се радва на победата. Да изтанцува един танц може би. На един крак, естествено. Да пее с останалите, да блъска чаша с ейл в наздравици. Не, всичко го болеше. Искаше само да легне и да спи. И когато се събуди, да е в къщата край водата и никога повече да не погледне бойно поле. Така няма да се наложи да лъже над пръстта от гроба на Агрик.
— Изтикахме ги до реката. По цялата дължина. — Дау посочи с ръка над долината. Пръстите му бяха почернели около ноктите от засъхнала кръв. — Ричи прехвърли палисадата и изрита южняците от Осранг. Скейл завзе Стария мост. Златния прочисти полето до реката. Там го спрели, но… е, няма да е на добре, ако всичко тръгне да става точно както го искам. — Дау му намигна дружески и Гушата се притесни, че сигурно ей сега ще го наръга в гърба. — Предполагам, хората все за нещо трябва да мрънкат, нали?
— Така е — отвърна Гушата, сякаш и той само за това се беше тревожил. — Тръпката каза, че ти трябвам за нещо.
— Не може ли един стар боец просто да иска да си побъбри с някого след битката?
Ножът в гърба щеше да е по-малка изненада за Гушата.
— Може, предполагам. Само дето не знаех, че ти може да си такъв.
Дау се замисли за момент.
— Аз също. Е, явно и двамата сме изненадани.
— Ъхъ — смънка Гушата, не знаеше какво повече да каже.
— Утре ще оставим Съюза да дойде при нас, а? Да ти отпочинат краката.
— Мислиш ли, че ще дойдат? След това днес?
Усмивката на Дау се разтегли доволно.
— Добър пердах му хвърлихме на Яленхорм, но половината му хора дори не бяха минали реката. А това е само една от трите им дивизии. — Той посочи към Адуейн, където първите блещукащи светлинки на факли очертаваха пътя към долината. — Митерик тепърва влиза с хората си. Свежи, отпочинали и готови за битка. Мид е от другата страна, както чувам. — Пръстът му се премести наляво, към пътя за Олесанд. Гушата видя още светлинки в далечината и съвсем посърна. — Чака ни още куп работа, не бери грижа. — Дау се доближи до него и стисна силно рамото му. — Тепърва започваме.
Ваше Кралско Величество,
Съжалявам да ви информирам, че днес армията и интересите на Негово Величество в Севера претърпяха сериозен крах. Тази сутрин авангардът на дивизията на генерал Яленхорм достигна Осранг и зае ключова позиция над долината, на хълм, чието било е опасано от кръг древни камъни, които северняците наричат Героите. За съжаление, подкрепленията бяха задържани по лошите пътища и преди да успеят да прекосят долината, врагът атакува с огромна численост. Независимо от проявения изключителен кураж, Шести полк от Кралската гвардия и Ростодският полк бяха победени. Знамето на Шести полк е загубено. Жертвите наброяват около хиляда, имаме може би още толкова ранени, а много са в плен на врага.
Единствено благодарение храбрата намеса на Първи кавалерийски полк на Негово Величество бяха избегнати по-сериозни загуби. В момента северняците са добре окопани на Героите. От мястото си виждам светлините на лагерните им огньове по склоновете на хълма, а когато вятърът се обърне от север, дори се чуват песните им. Въпреки това териториите на юг от реката са изцяло в наши ръце. Дивизията на генерал Митерик пристига на западния ни фланг, а тази на лорд-губернатор Мид на източния и подготовката за масирана офанзива с първите лъчи на изгрева вече е в ход.
Утре северняците няма да пеят.
