Герои полностью

— Положете ги тук, тук долу! Направете място! Ти, донеси превръзки! — Яленхорм беше коленичил на земята и стискаше в шепи ръката на един войник на носилка. Изглежда, се беше отървал от огромния си щаб, най-после, освен ако не ги е оставил мъртви на хълма, помисли си Горст. — Не се тревожи, ще имаш най-добрите грижи. Ти си герой! Всички вие сте герои! — Коленете му изжвакаха в калта, докато клякаше до следващата носилка. — Вие дадохте всичко от себе си. Моя е вината, приятели, всички грешки аз ги допуснах. — Той стисна рамото на мъжа, надигна се бавно и остана загледан надолу в носилката. — Моя е вината.

Явно у някои хора поражението изважда най-доброто на показ.

— Генерал Яленхорм.

Той вдигна глава, после я сведе отново, заслепен от светлината на факлата. Лицето му дори изглеждаше променено, сякаш се беше състарил само за ден.

— А, полковник Горст, как си…

— Маршал Крой е тук.

Генералът видимо се смали, раменете му провиснаха, сякаш униформата му внезапно му стана прекалено голяма.

— Разбира се. — Той изпъна окаляната си куртка и намести колана със сабята. — Как изглеждам? — Горст понечи да отговори, но Яленхорм го прекъсна. — Не си прави труда да ме заблуждаваш. Изглеждам като пораженец. Вярно. Моля те, не отричай. Няма. Това съм аз, пораженец. Така е.

Горст поведе генерала по обратния път, през претъпканите от хора улички, през парата на полевите кухни и ярките светлини на разпънатите сергии на следващите армията пътуващи търговци. Надяваше се на мълчание, но остана разочарован. За кой ли път?

— Полковник Горст, трябва да ти благодаря. Нападението ти към реката спаси дивизията.

— Дано да е спасило и кариерата ми. Ако това е цената отново да предвождам Дворцовата стража — дивизията ти да мре. Мотивите ми не бяха безкористни.

— А чии са? Но резултатите остават в историята. Мотивите ни са написани с дим — биват разнесени от вятъра. И истината е, че аз почти унищожих дивизията. Моята дивизия — изхлипа горчиво Яленхорм. — Дивизията, която кралят така лековато ми повери. Знаеш ли, аз опитах да отклоня предложението му. Изглежда, не си вложил много старание. Но познаваш краля. Доста добре, при това. Знаеш какъв романтик е по отношение на старите приятели. Май по отношение на всичко е такъв. Със сигурност ще ми се присмиват, когато се върна в Адуа. Ще бъда унижен. Отритнат. Добре дошъл в живота ми. И може би го заслужавам. Ти, може би. Аз, не.

И въпреки това, когато се извърна и погледна оклюмалия Яленхорм, със сплъстена от едната страна на главата му коса и капка дъжд, увиснала на върха на носа му — самото олицетворение на провала, Горст сякаш видя себе си в огледало. За негова най-голяма изненада, изпита огромна симпатия към генерала.

— Направихте каквото можахте. — Ръката му неволно беше стиснала утешително рамото на Яленхорм. — Не трябва да хвърляте цялата вина върху себе си. Ако може да се вярва на собствения ми опит, съвсем скоро ще се изсипят легиони самодоволни кретени, които ще го направят вместо теб. Не се самообвинявайте.

— А кого да виня тогава? — прошепна Яленхорм. — Кого?

Ако маршал Крой се бе поддал на ширещия се навред страх от врага, с нищо не го показваше. Същото се отнасяше и за онези, попаднали в полезрението на суровия му поглед. Войниците маршируваха като на парад, офицерите говореха ясно, но без да викат, дори ранените сякаш прехапваха устни и замлъкваха стоически. В радиус от петдесет крачки от седящия неподвижно като статуя на коня си маршал нямаше загуба на морал, цареше пълна дисциплина, нямаше и следа от поражение.

Наближавайки маршала, Яленхорм изпъна гръб и отдаде стегнато чест.

— Лорд-маршал Крой.

— Генерал Яленхорм — изгледа го строго от седлото маршалът. — Доколкото разбирам, имало е сражение.

— Имаше. Северняците нападнаха с огромна численост. Светкавично нападение. Добре направлявана атака. Започнаха с лъжлива маневра към Осранг и аз изпратих един полк, за да подсиля града. Тръгнах да търся още подкрепления, но докато ги набавя… беше прекалено късно. Не можехме да направим друго, освен да опитаме да ги задържим от другата страна на реката. Беше твърде късно за…

— Докладвайте състоянието на дивизията си, генерале.

Яленхорм замълча. В известен смисъл състоянието на дивизията му беше повече от очевидно.