— Два от пехотните ми полкове бяха задържани по лошите пътища и въобще не влязоха в действие. Тринайсети, който държеше Осранг, се оттегли организирано и своевременно, когато северняците пробиха портите на града. Понесохме жертви. — И Яленхорм зарецитира монотонно мрачните цифри, описващи касапницата: — По-голямата част от Ростодския полк, девет роти, ако не се лъжа, бяха изненадани по време на марша към града и избити напълно. Шести държеше Героите по време на атаката на северняците. Претърпя съкрушителна загуба. Бяха изтласкани от билото и пръснати из полето. Шести… — Устните му продължаваха да се движат, но думите заседнаха в гърлото. — Вече не съществува.
— Полковник Уетърлант?
— Предполагаемо сред загиналите от другата страна на реката. Има много загинали. И много ранени, но не можем да стигнем до тях. Чуваме ги да викат за вода. Защо винаги викат за вода? — Яленхорм прихна в нервен, ужасяващо неуместен смях. — Винаги съм си мислел, че ще викат за нещо друго… бренди например.
Крой замълча. Горст не се славеше със склонността си към разговорите, така че настъпи мълчание. Наруши го Яленхорм, който явно не можеше да сдържи напиращите отвътре думи.
— Един кавалерийски полк понесе известни жертви при Стария мост и трябваше да отстъпи, но успя да задържи южния бряг. Първи е разделен на две. Единият от батальоните му мина през тресавищата и зае позиция в гората, на левия ни фланг.
— Това може да е от полза. Другият?
— Би се храбро при плитчините, начело с полковник Горст, и успя да отблъсне северняците. С цената на много жертви и от двете страни. Това може би беше единственият ни успех за деня.
— Продължавате с геройствата, а, полковник? — обърна се към Горст маршалът.
—
— Действията ми, господине — прекъсна го Яленхорм, — бяха продиктувани от нуждата да се действа спешно. Вие ми писахте колко спешно трябва да действаме.
— Така е.
— Исках единствено и само да изпълня волята на краля за бърза развръзка и незабавни резултати. Затова сграбчих възможността да вляза в сражение с врага. Втурнах се… прекалено невъздържано. Допуснах ужасна грешка. Непоправима грешка и отговорността за станалото е изцяло моя.
— Не — въздъхна тежко Крой. — Споделяш я с мен. И други. Дължи се и на обстоятелствата. На лошите пътища. На особеностите на бойното поле. На ненужното бързане.
— И въпреки всичко това аз се провалих. — Яленхорм изтегли сабята си и я поднесе към маршала. — Смирено моля да бъда свален от командване.
— Кралят няма да позволи това. Аз също.
Сабята увисна в ръката на Яленхорм и върхът ѝ допря земята.
— Разбирам, господине. Трябваше да проуча по-обстойно горите, да изпратя съгледвачи, да…
— Трябвало е. Но заповедите ви бяха да напредвате с всички сили на север и да откриете врага. — Крой огледа бавно осветения от факли и огньове хаос в селото. — И го направихте. Война е. Стават грешки. И когато станат… последствията са тежки. Но ние не сме приключили. Тепърва започваме. Тази нощ и утре оставате зад плитчините, сцена на „обикновените“ действия на полковник Горст. Ще се прегрупирате в центъра, ще превъоръжите и оборудвате дивизията си, ще се погрижите за ранените си, ще повдигнете морала на хората и — Крой обходи с гневен, святкащ поглед недопустимата за военен лагер какофония наоколо — ще наложите
— Разбрано, лорд-маршале.
— Ще установя щаба си на билото на Черни рид, откъдето ще имам поглед върху бойното поле утре. Загубата винаги е болезнена, но имам предчувствието, че ще имате възможността да се върнете в битката.
Получените директни заповеди като че ли върнаха част от живота в движенията на Яленхорм и той се изпъна и отдаде енергично чест.
— Вдругиден дивизията ми ще е готова за действие, маршале, можете да разчитате на това!
— Хубаво.
Крой подкара коня си и последван от щаба си, постепенно се стопи в мрака, а с него и непоколебимостта и решителността, които до момента витаеха наоколо. Яленхорм остана като закован. Горст тръгна в обратната посока, но когато шумът от копитата заглъхна, погледна през рамо. Генералът все още стоеше сам край пътя, прегърбен под усилващия се дъжд, чиито капки теглеха бели черти през осветените петна около цвърчащите пламъци на факлите.
