Мечът прониза Елик като копие. Претендентът за херцог пусна оръжието си и сграбчи острието, което връхлиташе към гърдите му. Настойчивост изкрещя и видях на лицето му гняв и ужас. Той падна от коня, вкопчен в меча, и се стовари върху рухващия Елик.
Семената от карис ме проваляха. Сърцето ми подскачаше като риба на кука. Зяпнах за въздух и едва се измъкнах от снега. Чух викове, но едва можех да проумея какво става. Знаех само едно решение. Пуснах ножа и заопипвах за кесията на кръста си. За усуканото късче хартия с няколкото зърна вътре, на дъното на фунийката. Изсипах ги в устата си и ги сдъвках. Потръпнах и помислих, че ще повърна. Светът побеля и се завъртя. Всичко беше само шум и студ, а след това всичко изведнъж стана много ярко и светло, и чисто.
Сграбчих Настойчивост за ръката и го дръпнах от издъхващия Елик. Наведох се, заопипвах в снега за ножа си и го прибрах в канията. Видях как Лант замахна със смешния си меч и как отсече ръката на един халкидец, с меча и всичко. По-стъписващото беше, че Ридъл беше на земята. Халкидецът го беше смъкнал от коня му и се беше опитал да му го вземе. Лант го беше спасил.
Наведох се и издърпах меча от гърдите на Елик. Той изхриптя. Не беше съвсем мъртъв. Довърших го. Настойчивост се беше вторачил в мен. Беше зяпнал, гърдите му се повдигаха тежко и се уплаших, че ще заплаче.
— Вдигни меча — изревах му. — При мен! При мен, момче! — Като по чудо, той се подчини. Вдигна меча, който бе висял над камината, и се отдръпна от трупа на Елик. — След мен — заповядах му и той закрачи зад мен, щом тръгнах към Ридъл и Лант. Те вече бяха довършили халкидеца. Настойчивост изсвири с уста и конят му дотича при него. Прис го следваше нервно. — Пази конете — заповядах му. А на Лант казах: — Помогни му. Не искам никой от онези кучи синове да избяга.
Чух дивашки викове, обърнах се и видях моите Петли — връхлитаха зад гвардията на Рингхил. Следваха ги Фоксглоув и останалите от гвардията ми.
— Пленявай! Не убивай! — изревах. Но един от халкидците вече бе паднал, заклещен между двама от войниците на Рингхил и посечен от двете страни. Преди да успея да си поема дъх и да извикам отново, видях, че паднаха още двама. Последният успя да докопа юздите на един кон и почти успя да го яхне. Но падна и го стъпкаха.
— Спри! — извиках. И да ме чу някой, не ми обърнаха внимание. Една от Петлите беше скочила от коня си. Преди да стигна до нея беше пронизала с меча си двама от падналите мъже. Третият нямаше нужда от смъртоносен удар. Беше мъртъв.
— Спрете! — викна Ридъл. — Принц Фицрицарин! Гвардейци! Приберете мечовете!
Никога не го бях чувал да крещи така. Беше яхнал коня си и го пришпорваше между мен и полуделите от боя мъже, които безразсъдно бях атакувал.
— Принц Фиц! — извика още някой и изведнъж моите Петли се заобръщаха към мен, хилеха се и размахваха мечовете си. Тръпка на умора, замайване, опиянение и отчаяние премина през мен. Пресегнах се да се задържа за Ридъл. Не паднах.
— Пчеличка тук ли е? Спасена ли е? — Гласът на Настойчивост бе станал висок и отново момчешки от тревога.
— Не — казах му. — Няма я. И Шайн я няма. — Събрах всяко късче сила, което ми бе останало. Коленете ми трепереха. Поех си дъх и усетих как силата на кариса почва да бушува в мен. — Тръгваме да ги търсим. Веднага.
