Гонитбата на Шута полностью

— И това е една от причините един от нас да стои буден и да го поддържа. — Не ме попита за другите причини и аз не му ги предложих: че поне веднъж Слугите бяха използвали същия този портал. Че понякога горските същества са достатъчно гладни, за да не ги плаши огън.

Двамата с Лант се опитахме да се настаним по-удобно в тясната палатка. Когато се отпуснахме гръб до гръб бях благодарен за топлината на тялото му. Тъкмо задрямвах, когато той заговори:

— Знам, че не искаше да тръгна след теб.

— Минаването през портал с мен, когато не очаквах теб или Настойчивост, беше изключително опасно. Извадихме голям късмет. — Помислих дали да не ги върна през портала. Очевидният отговор ме съкруши. Сигурно някой от ползващите Умението на Копривка щеше да може да премине и да ги върне, за да не ми се налага. Със закъснение осъзнах, че не се бях свързал с Копривка, за да ѝ съобщя, че сме в безопасност. Овладях се и посегнах към Умението.

— Защо ме мразиш толкова?

— Мълчи. Опитвам се да изпратя съобщение. — Изтласках от ума си глупавия му въпрос. Пресегнах се. Копривке? Предан?

Чух далечна музика, като вятър в дърветата. Съсредоточих се и се опитах да я притегля по-близо. Фиц? Фиц? Чух Предан все едно някой викаше над понесена от вятъра вълна. Мисълта му се носеше от песента-Умение на Шишко като пенлив гребен на вълна. Тласнах мислите си към него. Всички сме в безопасност. Лант и Настойчивост дойдоха с мен.

Настойчивост?

Момчето от конюшните на Върбов лес.

Какво стана? Защо мълча толкова дълго?

Трябваше да си вдигнем убежище и да разпалим огън веднага. Много студено е тук.

Фиц, цял ден мина, откакто напусна, дори повече.

О. Помълчах малко, докато го осмисля. Тук не изглежда така. Изглежда все едно влязохме и веднага излязохме.

Фиц?

Добре сме. Недоверието ми към стълба се разпали отново. Беше погълнал Пчеличка и бяхме преживели забавяне. Нямаше да моля Копривка да излага на риск някой Умел в него, нито щях да рискувам с връщането на Лант и Настойчивост. Музиката Умение на Шишко се извиси и затихна. Посегнах за нея и ми се изплъзна. Изстрелях послание към тях. Не се тревожете! Ще се оправим. Кажи на Сенч, че Лант е с мен.

Нищо. Никакъв отклик. Далечната музика се извиси, после заглъхна. Върнах вниманието си към палатката и намусеното мълчание на Лант. Не. Беше дълбокият и отмерен дъх на спящ човек. Не се налагаше да отговарям на въпроса му тази нощ. Други въпроси ме занимаваха. Беше ли Умението ми увредено по някакъв начин? Как не бях разбрал колко дълго сме се задържали в стълба? Защо беше толкова трудно да стигна до Копривка и Предан? Трябваше да остана буден и разтревожен, но не стана така. Разбрах го, когато Лант разтърси рамото ми.

— Твоята смяна — каза ми грубо.

Надигнах се в тъмното, а до мен Настойчивост измърмори сънено, че го отвивам и му е студено. Дори не се бях събудил, когато той и Лант си бяха сменили местата. Това не беше добре. Изтеглянето им през портала-Умение ми се беше отразило по-тежко, отколкото бях осъзнал. Изпълзях навън от палатката, всичките ми стави се бяха схванали. Посегнах да взема наметалата, които бях добавил към одеялата ни, но:

— На — каза Лант и тикна в ръцете ми събраното на топка пъстро наметало. — Момчето ми разреши да го използвам. Нищо повече не ми трябваше.

— Благодаря — отвърнах, но той вече се вмъкваше в палатката.

Наметалото на Праотците беше по-леко от коприна. Тръснах го, увих се с него и дръпнах качулката над главата си. Отначало треперех, а след това собствената ми топлина ме обкръжи. Отидох до огъня и седнах на един дънер. Беше много нисък и неудобен, но беше по-добре, отколкото да седя в снега. Когато това ми омръзна, станах и закрачих бавно около стария пазарен кръг. Върнах се при огъня, добавих дърва, натъпках сняг в котлето, разтопих го с няколко борови връхчета и го изпих като чай. Два пъти се опитах да изпратя с Умение до Копривка без никакъв успех. Усещах силно течение на Умението и глухото жужене на пътя-Умение, изпълнен с хилядите спомени на Праотци, които бяха минавали по него. И да ме беше чула Копривка, не можех да различа гласа ѝ от техните.