Деклан скочи надясно, отляво на воина, което означаваше, че трябваше да нанесе удар над врата на коня. Видя, че главата на коня леко се измести към него, пресегна се и сграбчи юздата. Беше опасен ход, който можеше да му счупи пръстите или да му изкълчи ръката, но конят вече бе изгубил равновесие и при силното дръпване надолу предните му крака се подкосиха и ездачът му падна в краката на Деклан. Бърз удар и младият воин зяпна с празни очи към небето, щом кръвта швирна от гърлото му.
Деклан се вкопчи в юздите на коня, докато той се мъчеше да се изправи, и с бързо дръпване и отпускане на юздата му даде да разбере, че е под негов контрол. Докато битката наоколо кипеше, Деклан се метна на седлото.
Едва видя следващата атака, щом конникът зад убития от него младок налетя към него. Деклан се сниши над врата на коня, когато нападателят замахна отвисоко, наведе се напред дотолкова, че едва не падна от коня, и също замахна, посече ръката на воина и той изтърва меча си.
Обезоръжен и ранен, ездачът се опита да обърне коня си, но преди да е успял, Деклан го посече в тила и го повали от седлото.
Деклан обърна коня си, който задърпа юздите и затръска отчаяно глава. „Просто късметът ми — помисли Деклан. — Неопитен воин на гърба на неопитен кон.“ Заби пети в хълбоците на коня, измести тежестта си леко напред и конят скочи напред.
Друг ездач се обърна да го пресрещне, Деклан усети как всичко около него започна да забавя и го заля познатото хладно спокойствие. Прие с радост усещането, тъй като знаеше, че се е превърнал в наточено оръжие, че съществува само в мига, готов да предвиди всеки ход на врага си.
Ездачът срещу него бавно вдигаше ръката си, за да го посече отгоре, тъй че Деклан срита коня си в левия хълбок, тласкайки животното леко надясно, сниши се над врата му и заби меча си в оголената подмишница на мъжа, оставяйки инерцията на коня да натика върха дълбоко.
Беше дори комично, когато очите на мъжа срещу него се облещиха и устата му започна да се отваря за крясък, след като мечът на Деклан почти отпра ръката му.
Преди ездачът да се свлече от седлото, Деклан усети как конят му се препъва и започва да пада. Скочи от седлото, превъртя се и се изправи, докато конят му рухваше.
Огледа се. За миг се беше озовал в място на спокойствие в разгара на битката. Не видя кон наблизо, но зърна меч в пясъка и го вдигна. Беше посредствено оръжие в сравнение с неговия, но все пак го взе.
С двата меча в ръце затича напред и след три крачки посече крака на конник, който щеше да порази един от хората на Бенруф. Внезапната му атака даде на воина на Бенруф възможност да убие противника си.
Деклан видя наблизо кон без ездач, стисна прибрания меч под мишницата си, скочи, стисна гривата на коня и го яхна.
Конят се оказа по-послушен от предишния и прие промяната на ездача си, без да се опита да го хвърли. Деклан сграбчи юздите и ги захапа, за да освободи лявата си ръка за втория меч.
Срита коня и след няколко мига порази следващия противник.
Видя, че Богартис се бие с главатаря на противниците, онзи с лъскавите черни ботуши. Богартис отстъпваше и само годините опит удържаха свирепата атака на по-младия и по-силен мъж.
Деклан смуши коня си, но преди да успее да стигне до капитана, друг нападател го връхлетя отляво. Без да мисли, Деклан вдигна левия си меч, за да поеме удара отгоре, като в същото време насочи напред меча в дясната си ръка.
Пое удара с острието на левия меч и порази врага право в корема с десния. Мъжът се свлече върху врата на коня си, а конят на Деклан се дръпна рязко и той се свлече от гърба му и падна по очи в пясъка. Претърколи се и се надигна. Видя как главатарят на нападателите замахва отгоре към Богартис, който стоеше с вдигнат меч. По лицето на капитана имаше кръв.
Деклан скочи напред толкова бързо, колкото му позволяваше пясъкът, и битката внезапно сякаш се ускори. За миг по-яркото слънце, по-силният шум и вонята на кръв, изпражнения и пикня връхлетяха сетивата му. Деклан се поколеба все едно ги бяха изритали в корема.
Тръсна глава и с усилие пристъпи към Богартис, който отчаяно се опитваше да се отдръпне от водача на нападателите. Главатарят сипеше ругатни и само дълбокият пясък му пречеше да посече стария капитан.
Вместо спокойното ясно забавяне, каквото усещаше обикновено, Деклан бе обзет от надигащо се чувство на ярост и почти паника заради неспособността да се движи бързо през пясъка. Отне му само няколко мига, но имаше чувството, че всяка изтекла секунда са цели десет, а всеки разтег разстояние — двойно по-голям.
Видя как Богартис падна назад, щом главатарят замахна надолу с меча си и пропусна главата на жертвата си само няколко пръста. Деклан замахна с дясната си ръка и хвърли меча си като кама. Той се превъртя няколко пъти и се стовари в гърба на главатаря, отскочи, но остави в елека му дълбок прорез, от който бликна кръв. Главатарят се изви назад и извика от болка, а конят му скочи настрани.
