Деклан стоеше на носа. На запад виждаше смътните очертания на острови и знаеше от указанията на Едвалт, след като бе спечелил званието майстор ковач, че сред тях се намира един специален източник на редкия пясък, който бе нужен за направата на най-добрата стомана в Гарн. Щеше да им трябва кратка почивка, а след това той и няколко отбрани мъже от четата на Богартис щяха да идат и да осигурят достатъчно от онзи пясък за изковаване на мечове за армията. И тази армия щеше да нанесе възмездие на онези, които му бяха отнели всичко, което бе обичал.
Когато наближиха пристанището Ейбала, Богартис дойде при него и каза:
— Става нещо.
Деклан изсумтя в знак на съгласие. Край брега бяха закотвени няколко кораба и лодки, прекарваха хора и товар от сушата.
— Изглежда ли ти познато? — попита Богартис.
— Даже прекалено познато — отвърна Деклан. — Торанда, отново.
— Щом пуснем котва, започваме да прехвърляме хората на брега. Ще отнеме доста време, докато качим провизии, и ще ни трябва по-малка лодка, според това, което капитанът каза за онези острови. Този кораб гази твърде дълбоко, за да е безопасно. А и всички имаме нужда да се поразтъпчем на сушата.
Деклан кимна.
— Съгласен. — Помълча, после каза: — Отраснах на брега на Съглашението. Знам каква лодка да търся. Ще ни трябват шестима мъже, лопати и голям обкован сандък или кош, в който да можем да сложим големи торби. Ако помня точно указанията на Едвалт, ще ни трябват три или четири дни дотам и обратно.
Богартис отвърза кесия монети от колана си, претегли я на ръка да определи колко има вътре, после отвърза втора и ги сравни. Даде едната на Деклан и каза:
— Купи каквото ти трябва. Вземи Сиксто и още четирима. Срещаме се преди залез-слънце в който хан е най-близо до мястото, където ви свалим. — Махна към оживеното пристанище. — Ще ида с капитана да видя за провизии за пътя обратно на север и да разбера какво все пак става тук.
— Мисля, че не е нищо добро.
Богартис го погледна и каза:
— Няма много признаци за нападение по това крайбрежие, тъй че да се надяваме, че е просто като в Торанда — слухове, всяващи паника.
— И аз се надявам да е само това — съгласи се Деклан.
Но нещо студено в стомаха му му подсказваше, че едва ли е така.
Деклан огледа дългата двайсет и пет стъпки лодка, оборудвана с четири гребла, три пейки и мачта, която лесно можеше да се вдига или сваля, докато е във вода. Имаше обаче два дълги пръта, чието устройство му бе непознато.
Той ги посочи и попита:
— Тези за какво са?
Продавачът на лодката изглеждаше изненадан от въпроса.
— Ами, местят се назад като рачешки щипки.
— Плавал съм с такива — каза един от мъжете зад Деклан, казваше се Тоомбс. Беше висок и широкоплещест, с посребряла светлокафява коса и брада.
— Виждал съм четвъртито и триъгълно платно, но това не го знам — каза Деклан.
— Няма ги много в Севера — каза Сиксто. — Виждал съм ги няколко пъти покрай брега на Зиндарос.
— Ще му хванете цаката след няколко часа — каза Тоомбс.
— Не е трудно — намеси се търговецът. В тона му се долавяше паника: явно искаше продажбата да приключи колкото е възможно по-бързо, май беше от онези, които нямаха търпение да избягат. — Ще ви я дам за колкото платите!
Беше нисък и набит, явно навикнал на пошли бижута, което личеше от няколкото ивици бледа кожа по пръстите и около врата му, където пръстени и нанизи явно бяха затулвали горещото слънце. Облеклото му беше скъпо, но мръсно и зацапано от пот все едно не го беше сменял от дни.
— И колко ще да е това? — попита Деклан.
Преди мъжът да е успял да отвърне, нечий глас извика на север от мястото, което стояха, а след няколко мига се надигнаха още тревожни гласове. Беше твърде познат звук за Деклан и спътниците му и те се обърнаха като един към източника на вълнението.
— Нападатели! — развикаха се още хора, а някои побягнаха в паника.
Деклан посегна и сграбчи търговеца, преди той да е успял да побегне, дръпна го към себе си и викна:
— Има ли порта натам? — Посочи на югоизток с рязко движение на брадичката.
— Малка порта, за изход на брега и за рибо… за хвърляне на смет! По-натам са Горящите земи! Пусни ме!
Дръпна се силно — скъпата му някога риза се отпра — измъкна се от хватката на Деклан и побягна.
— Трябва да намерим другите — каза Деклан.
— Къде? — попита Сиксто.
— В хана, който спомена Богартис.
Деклан забърза, провирайки се покрай хората, бягащи към пристана. Бегъл поглед към пристанището му показа, че търчащите натам няма да намерят спасение — корабите вече се готвеха да потеглят.
Щом наближиха хана, където трябваше да е срещата, Деклан видя Богартис, повел другите от четата и още десетина въоръжени бойци, които не познаваше. Преди Деклан да е успял да проговори, Богартис извика:
— Къде е портата?
Той го разбра веднага и отвърна:
— Ей там, на юг! Малка е!
— Бегом! — викна Богартис и Деклан без колебание се обърна и затича с хората си и с няколко души от града, които май също знаеха, че има и друг изход. След малко стигнаха до струпана тълпа, която се опитваше да се провре през малка порта, широка колкото да мине през нея фургон.
