Богартис сграбчи грубо някакъв едър мъж, който избутваше настрани дете пред себе си, удари го и го събори на земята почти в несвяст. Пресегна се и грабна детето, момченце по къси гащи и ризка, подаде го на изпадналата му в паника майка, която го погледна благодарно и след това задърпа момченцето към портата.
Щом минаха през портата, Богартис махна на наемниците да продължат на изток, покрай цели планини струпана смет и настрана от бягащите на юг покрай брега. Спря се и погледна един от бойците, които Деклан не познаваше.
— Сега какво, Бенруф?
— Ще загинат — отвърна Бенруф и кимна към бягащите от града хора.
Деклан предположи, че той е водачът на новите, и от говора и облеклото му реши, че трябва да е от Зиндарос.
— Или мъжете от Граничните племена ще ги изловят, или ще умрат от жажда. Натам няма питейна вода.
Деклан разбра. Питейната вода идваше от планините или хълмовете над морето, но тук, в безкрайното поле смет и локви, пълни с помия и червеи, вода за пиене нямаше да се намери.
— След това какво? — попита Богартис.
— След това умираме — отвърна Бенруф. — Имаме избор. Навлизаме в Горящите земи и загиваме, ако не намерим оазис, или чакаме тук нападателите от Граничните племена. Бавна смърт или бърза. Ние си решаваме.
— Можем да паднем в бой — обади се един от мъжете в групата на Бенруф.
Богартис се огледа и посочи едно възвишение.
— Отиваме там.
— Защо да се тътрим нагоре по пясъчния склон и да умрем, след като мога да почакам тук и да не се моря, преди да ме срещне смъртта? — попита Бенруф.
— Защото не мисля да умирам — отвърна Богартис и закрачи към възвишението.
— После какво? Крием се зад билото, сякаш няма да сме оставили диря?
— Не. Смятам да застана на билото и да подканя всеки преследвач да дойде да се бие.
— Защо, в името на боговете? — попита Бенруф.
— Защото смятам да ги убия и да им взема конете — отвърна Богартис.
Очите на Бенруф се разшириха, лицето му светна и той отвърна:
— Виж, такъв план харесвам, капитане. — И с това обръщение даде на хората си да разберат, че ще ги командва Богартис. Махна им да го последват, а Деклан и останалите от четата поеха след тях. Деклан беше наясно, че планът на Богартис зависи от това колко конници ще минат през портата, за да избият бягащите.
Все пак беше план, а всеки план бе нещо по-добро от това да бягат от конниците или да умрат в пустинята. Усети, че краката му започват да горят, докато се влачеше нагоре по склона, ходилата му затъваха в пясъка. След това разбра плана на Богартис. В този пясък конете щяха да са безполезни. Без твърда опора преследвачите им нямаше да могат да нападат.
Богартис стигна до билото и след миг другите бяха с него, изпънати в линия да чакат. От града вече се вдигаше пушек и въпреки жегата тялото на Деклан се смрази, щом го връхлетя споменът за битката в Хълма на Беран. А с този спомен дойде вътрешната студенина и той разбра, че днес ще убива.
Усети как на лицето му се изписва широка усмивка.
— Стрелци? — попита Богартис, беше се задъхал след изкачването. Трима мъже смъкнаха лъкове от гърбовете си и ги изпънаха. — Спрете тук — заповяда той — и когато минем зад вас, свалете колкото ездачи можете.
Деклан осъзна, че конете, затънали дълбоко в пясъка, ще превърнат ездачите в лесни цели, докато те разберат, че трябва да слязат. Беше очевидно, но никой друг не се бе сетил за това, освен Богартис. Изпита внезапна увереност, че капитанът ще ги преведе през това изпитание. Огледа се и видя, че няколко души от четата липсват. Но пък новодошлите бяха увеличили броя им.
Стрелците изпълниха заповедта, а Богартис разположи половината наемници в редица на върха на възвишението, а другите встрани и малко по-назад, във фланг на тримата стрелци в центъра. Деклан осъзна, че Богартис смята да примами конниците да атакуват, като покаже по-малко хора, отколкото наистина бяха на върха и около стрелците с лъкове, за да ги защитят колкото може по-дълго. Погледна от единия край на редицата до другия и видя, че са четирийсет и девет, всички в готовност.
Зачакаха.
Писъците на изпаднали в паника хора заглъхнаха и чаткането на подковани копита по камъните се усили. Деклан осъзна, че повечето хора в тази част на града вече са минали през портата долу или са мъртви. Малцина щяха да се крият колкото могат, но щяха да мълчат.
Наблюдаваше зорко портата в очакване ездачите да се появят. По звука пресметна, че в нападащата група са вероятно няколко десетки души и миг по-късно, щом първите конници излязоха през тясната порта, предположението му се оказа вярно. Първите ездачи забавиха, като видяха хората на Богартис на върха на възвишението, и един извика нещо през рамо на следващите ги.
