Изтекоха няколко мига, докато Деклан разбере, че това са чудесни конници, но не и обучени войници. Можеше да го разбере от начина, по който движеха възбудените си, дори изнервени коне през портата, управляваха ги без усилие с натиск на коляно и крак, изместваха тежестта си на гърбовете им, докато завиха бързо зад първите двама ездачи, изчакали ги близо до подножието на песъчливия хълм.
Облеклото им беше простовато, носеха кожени или платнени бричове, някои срязани на коленете, без ботуши, доколкото можеше да види, а нещо подобно на меки кожени чехли, а ризите им изглеждаха смесица от кожа или плат, купен от търговци. Някои бяха гологърди или носеха само кожени жилетки.
Първото, което порази Деклан, беше, че всички бяха гладко избръснати, но косите им бяха във всевъзможни стилове, някои се спускаха до раменете, някои разпуснати, някои сплетени, други бяха с обръснати черепи, с висок гребен коса през средата, много коси боядисани. И всеки мъж носеше накити: халки на ушите и носовете или метални шипчета и скъпоценни камъни, прободени през клепачите, бузите или брадичките. Някои имаха татуировки вместо накити, но тъй или иначе, това беше най-колоритната чета бойци, каквато изобщо бе виждал.
Въпреки странното им облекло той се съсредоточи върху оръжията им. Двама имаха малки щитове на левите си ръце, стегнати така, че ръката да е свободна за юздите. Останалите държаха само мечове или брадви.
— Двама стрелци — каза Сиксто.
Без да отмества очи от струпалите се долу ездачи, Богартис каза на стрелците:
— Свалете ги онези двамата. Единият е точно отпред, малко вляво, другият е вдясно от него. — На останалите от четата каза: — Веднага щом дам заповед, всички залягат. Не давайте голяма мишена на стрелците им.
Ездачите долу се разделиха, като оформиха пътека, по която напред да излезе друг конник — явно водачът им. Носеше черен кожен жакет върху яркочервена риза и единствен от всички събрани долу беше с ботуши, черни. Деклан реши, че са плячка, взета от някой убит войник.
Богартис каза на мъжете, скрити зад тях:
— След стрелците свалете водача им — онзи с червената риза и черния елек.
— Да, той е главатарят им — добави Бенруф. — Убийте го и може да се оттеглят. — Пое си дълбоко дъх и добави: — Но това може да се окаже трудно.
Деклан прецени, че ездачите са поне с десетина повече от тях. Надяваше се тримата стрелци да са добри. За миг съжали, че младата жена от Хълма на Беран, Моли Боуман, не е тук. Тя може и да се държеше малко странно, според това, което беше видял и чул, но щеше да е свалила двамата стрелци долу, както и водача, от конете им за нула време. Можеше дори да е изравнила броя на бойците, докато нападателите изкачат склона, ако се вярваше на разказите за уменията ѝ.
Водачът на конниците вдигна меча си, размаха го в кръг над главата си и посочи четата на Богартис в заповед за атака. Както се очакваше, след няколко разкрача конете нагазиха в дълбокия пясък и забавиха. Някои затънаха чак до бедрата и всички изведнъж спряха.
— Изчакай! — каза Богартис.
Двамата конни стрелци долу опънаха лъковете си, стрелите излетяха високо и паднаха на няколко крачки пред позицията на Деклан и другите.
— Готови — каза Богартис. — Следващия път ще сме в обхвата им.
Почти преди думите да са излезли от устата му още две стрели се извиха в дъга и Деклан се дръпна встрани от едната. Тя се заби в пясъка на крачка от него, а другата улучи мъжа до Богартис и той изпъшка от болка и изруга.
Ездачите подкараха нагоре по хълма. Конете залитаха и се препъваха. Деклан и другите мъже се присвиха, за да се предпазят от стрелите. Докато Богартис прецени, че конните стрелци са достатъчно близо, двама от четата му бяха паднали.
— Сега! — викна той и Деклан отстъпи встрани, за да пропусне напред един от тримата с лъковете. Погледна над рамото му и видя как се прицели в левия стрелец и пусна тетивата. Изстрелът бе точен и ездачът се катурна от седлото.
Деклан погледна надясно и видя как две стрели префучаха покрай втория стрелец на кон. Третата улучи коня и той изцвили и падна. От това, което успя да види, Деклан прецени, че ездачът ще е късметлия, ако не си е прекършил врата.
Щурмът вече се бе изродил в купчина коне и ездачи, мъчещи се да продължат напред и нагоре. Няколко коня се оказаха по-умели в справянето с дълбокия пясък, но най-вече се бутаха в другите.
— Напред! — викна Богартис и преди Деклан да е успял да се изправи, капитанът вече бе на разкрач пред него, за да пресрещне най-близкия от конниците.
Деклан понечи да тръгне напред, но падна в пясъка на ръце и колене. Надигна се с усилие точно когато един ездач се приближи достатъчно, за да замахне към него. Деклан осъзна, че воинът е много млад, още почти момче, защото не прецени разстоянието помежду им и ударът на меча му го пропусна с цяла стъпка.
