Хокану затвори очи. Укоряваше се, че острият му обикновено усет го е изоставил в този най-критичен момент. По-добре онзи саганджан да беше паднал отгоре му или имперският хадонра да го беше надвил, отколкото да нахлуе така запъхтян в покоите на Мара и да съсипе всичко. Взе повитото бебе от напрегнатите ръце на жена си и го сгуши до гърдите си. Сърцето му се стопли. Малките розови устни се нацупиха, очите се отвориха — блеснали късчета кехлибар на сбръчканото червено личице. Беше красива — и наистина беше неговата наследничка. Но не можеше да преглътне разочарованието, че не се беше родила момче.
Замисли се за възможностите си, след като Мара не можеше да роди повече. Можеше да си вземе любовница или куртизанка и да се сдобие със син за Шинцаваи. Но от мисълта за друга жена в леглото му го заболя и той я отхвърли яростно. Не, не искаше да има жени, за да му родят. Повечето лордове нямаше изобщо да се замислят при такъв избор, но за Хокану самата мисъл за това беше отблъскваща.
Вдигна глава и видя, че Мара плаче.
— Моя любима — каза тихо. — Дарила си ме със съвършено дете. Нямах право да съм толкова непохватен и да разваля този радостен миг.
Мара сподави хлипа си. След седмиците в Имперския дворец, докато присъстваше на съветите на императора, си беше дала ясна сметка за фракциите, които се стремяха да подронят властта на златния трон. Усещаше кипналите вълни на политиката, напиращи да разстроят промяната и да върнат стария кървав ред с поста на Военачалника. Като острие на шията си усещаше колко близо е държавата до ръба на гражданския конфликт. Сега, повече от всякога, трябваше да се противопоставят на фракциите, които искаха да върнат предишния начин на управление.
— Касума е част от новия ред — каза тя, преглътнала обидата си. — Трябва да носи факела след нас, с брат й Джъстин до нея. Ще предвожда армии, ако трябва, също както той ще се стреми да поддържа мир без силата на оръжието, мир, който ще е нужен, за да се изгради по-добро бъдеще.
Хокану споделяше тази мечта.
— Да, любима. Права си.
Но не можеше напълно да потисне скръбта и разочарованието си, че мечтите му няма да бъдат въплътени от момче, което да споделя любовта му към груби мъжки занимания.
Мара долови полуистината зад тона му. Фактът, че Хокану не можеше да прегърне идеята за своята първородна като наследничка, не беше нещо, което щеше да прости лесно — но пък тя не знаеше за споделеното от жреца на Хантукама, че няма да има повече деца.
Хокану го бе скрил от нея, макар да знаеше, че ако й каже, тя ще разбере защо се държи така. Вгледа се в нея, забеляза колко хлътнали са страните й и колко състарено е лицето й от грижите през престоя й в Имперския дворец и реши, че отчуждението във връзката им ще се поправи само с времето. Но скръбта, която щеше да й причини знанието за бездетността й, можеше да не я напусне никога. Нека се вкопчи в надеждата, реши той, и погледът му стана по-топъл, макар и все така малко отдалечен.
— Всички ще се справим — промълви той, без да се усети, че мисли на глас. Спомни си предупреждението на Великия Фумита и добави: — Слава на боговете, че домът Шинцаваи няма повод за вражда с Джиро от Анасати. Това би създало усложнение, което никой от нас не може да си позволи.
Мара го гледаше странно.
— Какво има, обич моя? — попита Хокану.
Тя отвърна рязко:
— Лоша вест. Аракаси изпълни мисията си срещу обаджана на тонг Хамой и донесе това.
И кимна към дневника, оставен на една масичка встрани. Хокану го погледна и веднага видя цветето на тонга Хамой.
Пронизващият поглед на жена му не се откъсваше от него и лордът на Шинцаваи попита:
— Какво е това?
Мара си пое дъх.
— Скъпи, съжалявам. Баща ти имаше врагове, много. Смъртта му не се дължи на старост или на естествени причини, а на рядка отрова, нанесена от игла стрела, докато е спял. Смъртта на баща ти е причинена от убиец тонг, за което е платено от Джиро от Анасати.
Хокану се вцепени.
— Не — промълви невярващо и все пак с пълното съзнание, че Мара казва истината. Премисли в нова светлина предупреждението на Фумита на погребението и разбра, че кръвният му баща, магьосникът, е узнал по някакъв начин за намесата на тонга в естествения ред. Отново го прониза скръбта, че дните на Камацу са били съкратени, че на един мъдър и проницателен стар човек бяха откраднали последните дни под слънчевата светлина.
Беше наглост! Оскърбление на честта! Лорд Канацаваи бе изпратен преждевременно в залите на Червения бог и въпреки всякакво предупреждение, въпреки всякакво Събрание на магьосници, Джиро от Анасати трябваше да отговаря за това. Фамилната и кланова чест изискваха смърт, за да се поправи равновесието.
— Къде е Аракаси? — попита той дрезгаво. — Искам да говоря с него.
Мара поклати тъжно глава.
