Мара едва овладя пристъпа си на гняв. Джеиля беше още момиче, само десетгодишна, и не бе стигнала до женствеността си. Не беше жена от Тръстиковия живот, за да я зяпат мъже, които не са й роднини! Определено беше твърде малка за ухажване и дори за намек, че трябва да приема ухажори. Хитрините на Джиро бяха коварни и дълбоки, за да дойде тук и да дръзне да изрече подобна мисъл публично. Усложненията бяха безкрайни, не на последно място намекнатото оскърбление към мъжеството на Небесната светлина. Без синове той трябваше да осигури имперската родословна линия чрез брак на дъщеря си, но колко нагло беше лордът на Анасати да намекне, че са достоверни уличните слухове, че не може да има син и че деветдесет и вторият император на народите ще бъде мъжът, спечелил ръката на Джеиля.
Но гневни думи не можеше да бъдат изречени. Мара стисна зъби, усетила гнева на стоящите от двете страни на Ичиндар съветници по зачервените им лица. Не й убягна и възмущението на тримата жреци на пирамидалния подиум, също безпомощни да се намесят. Ръката на лорд Хопара се беше спряла на пояса там, където щеше да виси меч, ако оръжията бяха разрешени в присъствието на императора. Като баща на момичето, Ичиндар седеше неподвижен като скала. Накитите по мантията му бяха като замръзнали звезди, сякаш се сдържаше да диша.
В продължение на един дълъг напрегнат и безкраен миг нищо в огромната зала за аудиенции не помръдваше.
С безпрецедентна дързост Джиро с ленив глас добави:
— Прочетох нещо интересно наскоро. Че преди твоето управление няколко императорски дъщери са били представяни на или преди десетия си рожден ден. Мога да ти кажа имената им, ако желаеш… господарю.
Това беше втори шамар срещу мъж, чийто пост доскоро се бе свеждал до запаметяване на родословното дърво и други теми с религиозен контекст, които нямаха нищо общо с управлението. Ичиндар със сигурност знаеше за тези седем момичета и вероятно и за историческите обстоятелства, наложили публичното им представяне преди съзряването им. А сега постът му бе много повече от религиозна церемония.
Слънцето грееше жарко по топаза на мраморните подове. Имперските стражи стояха като статуи. После, с ледена отмереност, Ичиндар отпусна стегнатите си юмруци на облегалките на златния трон. Гняв бе сковал лицето му. Въпреки това гласът му беше сдържан и царствен, когато благоволи да отговори.
— Лорд Анасати — заяви той и думите му отекнаха под високия купол, — бихме се радвали повече да ви представим нашия син, когато боговете решат да ни благословят с наследник. Колкото до нашата дъщеря Джеиля, щом на лорда на Анасати му харесва да се вслушва в клюката на дойките й, които се хвалят, че всяко бебе, над което се суетят, е благословено с необичайна красота, тогава даваме позволение да й се направи портрет от някой от художниците, които покровителстваме, и да се прати в именията на Анасати. Това е нашата воля.
Традиционната фраза отекна в тишина. Ичиндар не беше марионетката, каквато бяха предшествениците му, а император, който се бореше да съхрани авторитета си. Мара се отпусна с облекчение. Справянето му с агресията на Джиро беше великолепно. Портрет на дете! Ичиндар изрядно бе извадил ножа от раната. Но за жалост оставаше по-големият проблем. Джиро беше дръзнал първи да изрече мисълта, че Джеиля ще се превърне в пътя на съпруг към златния трон. Нямаше да остане още дълго хубаво дете — съвсем скоро щеше да се окаже страстно оспорвана награда във Великата игра. Самата Мара бе откъсната от ордена на богинята Лашима още като момиче и бе хвърлена във вихъра на кървавата политика, така че усети как сърцето й е изцяло спечелено за детето.
Юздите на управлението щяха да се изплъзнат от ръцете на Ичиндар в деня, в който най-голямата му дъщеря се омъжеше. Освен ако не успееше да създаде мъжко дете, традиционалистите щяха да използват Джеиля като мощно средство да подронят властта му, особено ако съпругът й се окажеше могъщ благородник.
Долу на пода, зад перилото на молителите, Джиро скръсти ръце над гърдите си в осветения от времето имперски поздрав. Поклони се пред почетната гвардия на императора и се изправи с усмивка.
— Благодаря на Небесната светлина. Портрет на Джеиля, който да окача на стената на стаята си, е голямо благоволение, наистина.
Не се осмели да каже стената на спалнята, забеляза Мара отмъстително. Но това, че се въздържа от толкова низък коментар публично, демонстрира презрението му към мъжа, който седеше на златния трон. И Мара с внезапна интуиция осъзна, че Джиро нямаше да е толкова злобно язвителен, ако не присъстваше и тя. Подигравката към Ичиндар целеше да уязви и нея.
— Опасявам се, че днес не ти бях от полза, господарю — промълви тя, след като лордът на Анасати излезе.
Ичиндар понечи да й подаде съчувствено ръка, спомни си, че дава официална аудиенция, и се въздържа.
