— Милейди, грешиш — промълви в отговор. Косата му бе полепнала на челото, толкова влажна от пот, че усилията на момчетата с ветрилата не можеха да я изсушат, юмруците му бяха стегнати на облегалките на трона. — Ако те нямаше, твърда като скала в нозете ми, със сигурност щях да изгубя самообладание! — Завърши с гняв, който беше сдържал пред ядосалия го враг. — Човек трябва да е много безскрупулен, за да се унизи да атакува чрез бащината обич.
Мара замълча. Беше познавала много такива безскрупулни хора. Паметта мъчително я върна към две убити деца, момче и момиче под пет години — децата на покойния лорд на Минванаби, — загинали заради нейните действия. Ръката й се отпусна на корема й, върху нероденото й дете. Стисна зъби решително. Беше загубила син и още едно дете от Хокану, което така й не беше могла да познае. За сетен път се закле смъртта на тези млади и невинни същества да не бъде напразна. Готова беше да умре и името на Акома да стане на прах, но не и да позволи на Джиро да възстанови поста Военачалник и да върне безсмислените кървави конфликти, компрометирали Играта на Съвета в името на честта. И след като първите стъпки към промяната вече бяха направени, нямаше да отстъпи.
Очите й срещнаха погледа на Ичиндар и мисълта й все едно бе изречена на глас. После вратите се отвориха и имперският херолд обяви следващия молител.
До залез-слънце оставаше много време.
Хокану смъкна кожените си ръкавици за езда и попита облечената в бяло особа, преградила пътя му към входа:
— Къде е тя?
Но огромният дебел слуга дори не помръдна. Лъсналото му кръгло като месечина лице се вцепени от негодувание при проявата на такава непристойна припряност от страна на лорд Шинцаваи. Имперският хадонра беше човек грижлив и ръководеше огромния комплекс на личните покои на императора с непоколебима и хладнокръвна ефикасност. Молци не се въдеха в имперските килери, слугите изпълняваха задълженията си като добре смазан механизъм и загрижени съпрузи не нарушаваха сутрешния оглед на хадонрата с команди, по-уместни за бойното поле.
Застанал непоклатимо на входа на преддверието, огромният мъж скръсти месестите си ръце и заяви:
— Не може да влезете сега, милорд.
— Казаха ми, че жена ми е в родилни мъки отпреди два дни. Оттогава яздя, без да спирам, от именията си отвъд Силмани, и не съм спал. Искам да разбера дали жена ми е жива и здрава и дали наследникът ми се е родил здрав. Пусни ме в покоите й.
Имперският хадонра изкриви устни. Миризмата на варварските същества, просмукана в Хокану, беше оскърбителна. Колкото и могъщ да беше лордът, колкото и твърд поддръжник да беше на Небесната светлина, вонеше на плътта на конете си и трябваше да се е изкъпал, преди да се появи в тези коридори.
— Не може да минеш, господарю — заяви слугата невъзмутимо. — Императорът е заповядал представление на собату за тази сутрин. — Имаше предвид форма на класическа опера, на величествения висок стил, в който бяха композирани само десет. След това, сякаш Хокану не беше образован и син на изтъкнат дом, добави: — Имперската трупа Шалотобаку използва стаите зад мен за преобличанията си и не е нужно да ти напомням, че никой не може да ги поглежда, освен най-близките роднини на императора.
Хокану едва сдържа раздразнението си.
— Тогава изпълни дълга си към играчите на императора и ми покажи друг път покрай крилото, което използват те.
Хадонрата вирна тлъстата си брадичка още по-високо.
— Не мога да напусна, милорд. Задължението ми е да пазя този вход и да се погрижа да не мине никой, който не е от имперската кръв.
Коментарът се оказа повече, отколкото търпението на един притеснен баща можеше да понесе. Хокану се поклони уж в съгласие с етикета, а след това без предупреждение скочи напред. Мускулестото му рамо се натресе в корема на дебелия слуга. Последва изригване на въздух и тежко пъшкане. Имперският хадонра се огъна рухна, останал без въздух да извика.
Хокану бездруго нямаше да може да го чуе, понеже вече тичаше напред. Двете нощи и денят, прекарани на конски гръб, не го бяха схванали дотолкова, че да не може да командва тялото си. Затича през гъмжилото от мъже в ярки костюми, някои облечени в предизвикателните халати на куртизанки и всички без изключение с тежък грим. Скочи над извития гръб на саганджан, легендарния звяр, с който се биеха древни цурански герои. Маскираната глава се извърна да го погледне, докато невнимателният торс се беше изпънал тромаво на пътя му. Играчът, предрешен като предните крайници на звяра, се изви, за да предотврати бедствието, но коремната част пристъпи в обратната посока. Съществото се олюля и след миг рухна на пода в бъркотия от ритащи крака и ругатни, приглушени под люспите, ушити от плат и кожа.
Без да обръща внимание на това, че е повалил цял дракон, Хокану се понесе напред, през група момичета певици, облечени само с пера. Перушината им се разхвърча на облак след него. Сниши се пред дървен меч, овързан с лентички, и се дръпна настрани от лъскавата маска на карагабуге, което протегна ръчички и се опита да го спъне.
