— Имаше един воин, който често посещаваше публичния дом. Често лягаше с майка ни. Бях само на три и бях впечатлен от силния му глас и от меча му, със скъпоценен камък на дръжката. Понякога ми даваше бонбон, разрошваше косата ми и ме пращаше по задачи. Приемах ги много сериозно и чак по-късно осъзнах, че просто е бил тактичен, пращал ме е навън, за да може да остане насаме с платената си жена, без да му се мотае в краката някакво глупаво момченце. По онова време мислех, че той е баща ми.
Мара не го подкани, а изчака. Аракаси откъсна нишка от дрипавото си наметало и продължи:
— Когато майка ми умря и той легна с друга жена, излязох през прозореца и го проследих до казармата му. Беше Ударен водач на Тускай. Жена му беше готвачка. Хранеше ме. Живеех предимно на улиците, промъквах се в ханове и кантори на гилдии и подслушвах. Продавах информация на хадонрата на лорд Тускай и с годините станах безценен за него. Когато предупредих лорд Таскай за заговор за покушение от Минванаби, той ми позволи да се закълна на служба при него.
Мара се зачуди колко ли от шпионската мрежа вече е съществувала, когато Аракаси се е заклел пред натамито на Тускай. Възхити се от това колко високо се бе издигнал човек от толкова низше потекло. А сега се бе появила Камльо и съдбата и се беше оплела с неговата по нежелан начин.
— Пий — подкани го тя. — Имаш нужда.
Началникът на шпионите й отвърна с празен поглед, после се намръщи от отвращение. Не обичаше пиенето: алкохолът притъпяваше реакциите му.
— Господарке — промълви той прегракнало. — Изобщо не съм това, което бях.
— Пий! Това е заповед! — сряза го Мара. — Ти си човек и имаш сърце, което може да страда, дори и да не си го знаел доскоро. И твърдя, че грешиш. Ти си повече, отколкото беше. Промяната е за добро.
— Не и ако желаеш да продължа работата си като Началник на шпионите. — Самото признание сякаш го потресе и Аракаси взе чашата и я изпи до дъно. Погледна Мара гневно. — Какво можеш да знаеш ти за лошото и доброто?
— Всичко — отвърна му тя с укор. — Имах Кевин и го загубих. Имах съвършения съпруг, който разбираше сърцето ми, докато едно глупаво неразбирателство не го отчужди. Имах две деца, сега мъртви.
Засрамен, Аракаси сведе очи и заби поглед в килима.
— Надявах се, че примерът с теб и Хокану може да отвори очите й за нов живот. — Сви рамене смутено. — Вие двамата сте учителите ми, господарке.
Мара се вгледа в напрегнатия мъж пред себе си. Вещината му често я беше изумявала — до този момент, когато осъзна колко много от постиженията му са се коренили в една безрадостна, пресметлива логика.
— Аракаси, освободи я. Позволи й да намери себе си. — Очите му се вдигнаха да срещнат погледа й, питащи, и Мара усети, че и тя има нужда от вино. Взе чашата си и отпи горчиво-сладка глътка. — Помисли, най-умен от слугите ми. Никога не си изпитвал негодувание, защото не си обичал. Камльо може да мрази, може да изпитва горчивина, защото може да бъде наранена. Основната й същност е обичлива — иначе защо ще се самоотбранява толкова пламенно?
Той сведе очи.
— Моля се на боговете да си права, господарке.
— Права съм. — Убедеността и прокънтя в уютния сумрак на стаята. Но никоя истина не можеше да гарантира изхода. Дали Камльо можеше да надрасне миналото си и да оцелее без рани, само времето щеше да каже.
Аракаси седеше и въртеше чашата в ръцете си. Докато го гледаше, Мара си помисли, че е изгубил острата си проницателност. Заговори му с добронамерена убедителност.
— Тя няма да напусне тези имения. Ще остане и ще служи тук. Това поне знам.
— Иначе щеше да си тръгне веднага? — Аракаси се изсмя нервно. — Как можеш да си сигурна, господарке?
— Иначе нямаше да приеме гостоприемството ми. — Мара се усмихна. — Гордостта й е като огън. С годините съм се научила да преценявам човешкия нрав бързо. Ще сте подходяща двойка.
Това го поотпусна. Аракаси остави бокала си на лъскавия под, празен, и си взе плодове, сирене и хляб. После смени темата.
— Получих съобщението ти, господарке. И мисля, че знам защо ме повика. — И макар чувствата му към Камльо явно да го вълнуваха, гласът му не издаде нищо, когато докладва: — Градът на магьосниците е недосегаем. Не си навличай гнева на Събранието. Опитахме седем пъти да намерим достъп. Четирима души са мъртви, другите трима изчезнаха и също ги броя за мъртви. Никой не може да бъде проследен до нас, но още един опит може да ни провали.
— Предполагах го. — Мара го погледа мълчаливо, докато той се хранеше, прехвърли в ума си разкритията в кошера на чо-джа и му каза за плана си да посети Турилската конфедерация.
— Не мислех, че сериозно се каниш да тръгнеш на поклонничество, господарке.
Мара повдигна вежди.
— Защо? Аз съм набожна. Нима не се канех някога да се закълна в служба на храма на Лашима?
В очите на шпионина блесна иронична искра.
— Това беше много преди да срещнеш един червенокос мидкемиец, господарке.
Мара се изчерви.
— Вярно. — След това се засмя. Аракаси винаги беше стимулирал мисълта й. Сърцето, което бе държал скрито през всичките тези години, се оказваше радост за нея.
