— Би трябвало да използваш всяка възможност да седнеш и да си починеш, милейди. — И за да даде пример, смъкна показно шлема си и седна на една възглавничка. — Сражението може да избухне всеки момент и няма да си от голяма полза за хората си, ако си изтощена или припаднеш от горещината. — Почеса се по брадичката, без да може напълно да усмири собствената си тревога. — Макар за всички да е ясно, че магьосниците изпъкват с отсъствието си.
— Лош знак — съгласи се Мара. — Предположението на Хокану е, че обсъждат общ ултиматум. Ако Джиро или аз ангажираме войските си пряко ще се задействат, бъди сигурен. — Остави слугинята да смъкне долния й халат и й махна да го смени със сух. — Ще се къпя по-късно, когато димът улегне.
Люджан затърка натъртения си лакът, но спря, когато Камльо му подаде вода. Отпи дълбоко, извърнал очи към командната карта, разгъната върху голата пръст до масата. Камъни затискаха ъглите, а в средата имаше кръгове и линии от цветни плочки, изобразяващи разположението на силите на всяка фракция според последното донесение. Нетърпението, което гризеше господарката му, се споделяше от всеки мъж в строя. Нужно беше действие, знаеше Люджан, за да държи умовете им остри и да предотврати безразсъдни ходове, породени от безсилие. Дори едно малко стълкновение вършеше работа, защото поддържаше наточено вниманието и дисциплината на бойците. Огледа замислено картата и извади меча си, за да го използва за показалка.
— Ясно е, че група неутрални са заели отбранителна позиция покрай източния ръкав на река Гагаджин, между вилката северно от Голямото блато и град Джамар. Възможно е да тръгнат напред и да затруднят фланга на Джиро, но по-вероятно ще се задоволят да изчакат и да се обявят на страната на крайния победител.
Мара заговори, докато слугинята се опитваше да изчисти лицето и тялото й с гъба, след което да я загърне със сух халат.
— Какво мислиш? Диверсия? Ако успеем да ги размърдаме и да ги накараме да заобиколят, дали бихме могли да разбъркаме нещата достатъчно, за да прикрием настъпление с няколко от отрядите си?
— Кейоке подхвърли, че можем да ги пленим, да вземем бронята и знамената им и след това да пуснем преоблечен наш отряд ла север. — Люджан се усмихна. — Не е никак доблестно, лейди, но между хората ти ще се намерят такива, които са достатъчно верни, за да им е все едно. — Погледът му издаваше откровено възхищение от стегнатата фигура на Мара. — Но, въпросът се свежда до това кои сили бихме могли да откъснем, за да започнем нападение, което да не е явно за враговете ни.
— Мисля, че бих могъл да уредя това — подхвърли мек като кадифе глас. От лъхналия отвън дим изникна сянка. Както винаги Аракаси се бе появил безшумно. Колкото и свикнала да беше Мара с неочакваните му завръщания, едва успя да прикрие трепването си. Камльо, съвсем изненадана, разля глинената кана с водата върху картата. Пуловете и плочките се разместиха от рукналия потоп и водата зловещо се стече в кухината, изобразяваща Кентосани.
Аракаси я виждаше за първи път, откакто се беше върнала от Турил. Очите му за миг се разшириха, изпълнени с безмълвен копнеж. После възвърна хладното си самообладание, погледът му се върна на картата и той продължи:
— Разлятата вода хубаво резюмира ситуацията, в която сме се оказали. Лейди, получи ли донесенията ми?
— Някои от тях. — Мара докосна ръката на Камльо и я подкани или да напусне, или да седне. — Слугинята ще избърше водата — промълви й добронамерено. Камльо никога не беше изглеждала толкова уязвима: като притисната в ъгъла газела. И все пак Турил я беше променил. Не се обърна намусена и вдървена, а намери кураж в себе си и седна.
Аракаси си пое дъх и веждите му помръднаха озадачено. След това, много делово, седна и сплете пръсти, сякаш не искаше пред очите на всички да си позволи да ги върти неспокойно или да се види, че треперят. Не изглеждаше уморен, прецени Мара, а само изтормозен, и не носеше никаква маскировка, освен прост черен халат с бяло по ръбовете. Макар да бяха поддържали връзка след завръщането й от Юга, това бе първата възможност да се видят лично след убийството на императора.
— Лейди, нещата са точно както се опасявахме. Инродака и техните васали са в съюз с Джиро. Декларациите им за неутралитет са фалшиви. Обсадните машини бяха скрити в горите и сега се придвижват към Кентосани.
— Къде? — попита рязко Люджан.
— Югоизточно от Свещения град. — След това резюмира най-лошото: — Има традиционалиста от провинция Нешска, включили се като съюзници, а на север Инродака са развърнали войските си по фланга, което определено ще затрудни марша на Хокану на юг. Превъзхожда ги по численост. Няма да бъде спрян, но ще понесе загуби и ще го забавят.
— Съюзници от Нешска? — попита Мара. — Те са добри бойци.
— Обърна се към Люджан. — Би ли могъл гарнизонът от имението ми до Сулан-Ку да се придвижи на запад и да ги пресрещне?
Аракаси се намеси нетипично грубо.
