— Със сигурност знае. Съветникът му Чумака все едно е сложил ухото си на устата на лорда на Чековара и чува всеки негов дъх. Агентите ми имат доказателство, че е държал клана Хадама в безредие, докато служеше като кланов Боен вожд. Въпреки пищните му халати и коравите му на вид войници той е празна външност без съдържание. Да, би могъл да тръгне в решителен марш нагоре по реката, но първият намек за нападение на Анасати ще го накара да побегне на юг. Джиро ще знае кога точно именията ти близо до Сулан-Ку са останали без охрана, тъй като половината куртизанки на Беншаи са шпионки на Чумака.
Едва прикритата жар в тона му накара Камльо да се изправи. Тя си пое дъх, почти готова да каже нещо, но след това се изчерви и сведе смутено очи.
Мара докосна китката на Люджан под масата, за да спре обсъждането на сериозните въпроси и да оставят напрежението между Главния шпионин и бившата куртизанка да доведе до реакция.
Аракаси заговори пръв и гласът му зазвуча твърдо като варварско желязо под външно кроткото му държане.
— Не харесвам навиците на лорд Чековара. — И добави с явна неприязън: — Младите момичета шпионки са специалност на Чумака. Мара веднъж за малко не беше убита от една такава. Казваше се Теани. — Замълча и вдигна вежди питащо. — Ако искаш да научиш какво мисля по този или по който и да е въпрос, трябва просто да ме попиташ. Само че, моля те, престани да ме гледаш така, все едно съм непрочетена книга или някакъв говорещ домашен любимец.
Камльо заби поглед в краката си.
— Не мисля така за тебе. — Изглеждаше останала без дъх, все едно беше тичала. Понечи да се поклони и понечи да помоли Мара да напусне. Но невъзмутимото изражение на господарката й не обещаваше пощада. Така че тя примигна, вдигна брадичка и погледна Аракаси с широко отворени раними очи. — Не знам какво да те помоля. Не знам какво да мисля за теб. Но ти ме плашиш до дълбините на душата ми, това е самата истина. — Очите й се наляха със сълзи. — Уплашена съм и не знам защо.
Началникът на шпионите и момичето се гледаха втренчено, в мъчително объркване. Люджан седеше като статуя.
Мара осъзна, че трябва да се намеси и да разбие напрежението.
— Камльо, страхуваш се, защото най-после знаеш, че имаш какво да загубиш. Иди намери студена вода и си изплакни лицето. — Сякаш беше вързано с невидими връзки, които бяха прерязани, момичето се поклони благодарно и бързо излезе.
Забелязала нараненото изражение на Аракаси, Мара му се усмихна закачливо.
— Печелиш — прошепна му. — Тя най-после ти позволи да надникнеш в чувствата й.
Аракаси отпусна ръце на коленете си и напрегнат и изпълнен с нескрита надежда, попита:
— Мислиш ли, господарке?
Люджан избухна в смях и го потупа дружески по рамото.
— Човече, повярвай на думата ми. Повечето от нас изтърпяваме тази глупост, докато сме още момчета, но твоята младост, изглежда, е дошла по-късно. Лейди Мара е права. Ще имаш Камльо в постелята си само ако й покажеш в себе си нещо, което се нуждае от помощта й.
Аракаси го погледна объркано.
— Какво?!
— Трябва да разбере, че имаш нужда от нея — обясни Мара.
И понеже Главният шпионин продължаваше да гледа озадачено, Люджан каза:
— Богове, тя никога не те е виждала да допуснеш грешка. Убил си убиец тонг и си останал жив. Любил си я в леглото на господаря й и ако си се потил, било е по-скоро от страст, отколкото от страх. Докосвал си я така, както малцина мъже биха могли, бих се обзаложил, което означава, че си първият, който е успял да надникне в чувствата й. Това я е уплашило, защото означава, че красотата и подготовката й са безсилни или че си твърде умен, за да се поддадеш на чара й. От един мъж в прегръдката й се очаква да не му остане много ум, освен за надървения му член. Тъй че е уплашена. Нито едно от уменията й не върши работа при теб. Не може да носи никаква маска за защита. Предложен й е мъж, който може да я разбира, но чиито чувства тя на свой ред не може да отгатне. Спалните удоволствия са й омръзнали, защото грижата за мъж е извън опита й. Ще трябва и да й се покаже, за да се научи. Но затова трябва да загуби страхопочитанието си към теб. Опитай да се спънеш в камък и да паднеш в краката й някой ден, и да видим дали няма да клекне до теб и да започне да се грижи за одраните ти колене.
— За нахалник, който се възползва от жените, си изненадващо проницателен, Люджан — каза Мара.
Бойният водач се ухили, а Аракаси отвърна:
— Ще помисля по това.
— Ако помислиш дори веднъж с жена, си загубен — засмя се Люджан. — Аз поне не познавам нито една, която да се е влюбвала заради логика.
— Люджан е прав — подкрепи го Мара, осъзнала истината. С Хокану споделяха съвършено разбирателство и хармония на тяло и интелект. Но с упорития откровен Кевин, който беше спорил с нея и понякога я беше карал да пищи от безсилие, беше познала страст, която годините не бяха заличили. За миг сърцето й се разтуптя от спомена за него… но после си спомни за битката и за тежестта на проблемите, които изискваха непосредствено внимание.
