— Войските вече са твърде близо до Кентосани. Бихме могли само да затрудним ариергарда и може би да ги принудим да обърнат няколко отряда, за да влязат в бой с нас. Това би намалило силите, оставени за обсадата, но няма да ги спре.
— А родните ти земи ще останат с твърде слаба отбрана, за да се защитят ефикасно — добави Люджан и се намръщи замислено. — Първоначалната сделка с царицата чо-джа осигурява на Акома два отряда воини. Те са достатъчни, за да отблъснат всяка независима сила, която се опита да плячкосва или напада, но не и армията на Джиро, ако реши да съсредоточи усилията на Анасати в тази посока.
— Магьосниците забраняват такъв ход — възрази Мара и се изви настрани, та слугинята да може да попие с кърпи локвите на картата. — Именията ми край Сулан-Ку са неприкосновени.
— Потупа нервно пръсти, докато взимаше болезнено решение.
— Кентосани трябва да е първата ни грижа. Ако Джиро вземе златния трон, всички наши каузи са загубени. Разчитаме само на майстора на играчки, за да го парираме. И ако замисълът ни се окаже успешен, много от враговете ни ще загинат, щом обсадните машини се задействат. Това ще направи числеността им критична и Джиро няма да има достатъчно хора, за да изкатерят стените, преди Хокану да пробие. Да, именията при Сулан-Ку трябва да се рискуват. Неизвестният фактор, от който трябва да се боим, е Събранието. Какво ще направят магьосниците, ако оголим земите на Акома край Сулан-Ку и влезем в бой с традиционалистите от провинция Нешска?
— Никой не може да знае — отвърна Аракаси и сякаш не забелязваше, че Камльо следи всяко негово движение, похапна от подноса с храна, донесен след като слугинята на Мара приключи с почистването. — Но предположението ми е, че тук лордът на Анасати може да е надценил хитростта си. Погрижил се е да изглежда, че поддръжниците му от Нешска действат самостоятелно. Ако Джиро спечели трона и Събранието след това го обвини в свръхамбициозно действие, оставил си е удобна привидност за неучастие. Може да го отхвърли и да заяви, че съюзът е възникнал по волята на народа и че спечелването на короната изобщо не е негово дело, а е постигнато от традиционалистите в негова полза, като най-достойния кандидат. — И между хапките хляб добави: — Господарке, твоето противопоставяне на такъв ход може да бъде подкрепено от Събранието като естествен баланс на сили.
— Според това предположение имотът до Сулан-Ку може да бъде пожертван — каза Люджан и разбърка с меча си разпръснатите пулове и плочки, за да оголи района на картата.
Мара даде воля на раздразнението си с думите:
— Двамата сме като дуелисти, на които е казано, че определени ходове ще накарат съдията да порази нарушителя, но без да ни е казано кои ходове са те.
Аракаси остави коричката хляб, за да подреди пуловете на нова позиция, и под ръцете му се струпа зловещо петно от цветове, разгърнати към Кентосани.
— Джиро може да владее по-критичната позиция за щурм на Имперския район, но ние сме по-голяма сила с повече ресурси.
Мара подхвана недовършената му мисъл.
— Имаме подкрепата на лорд Хопара от Ксакатекас, но той е затворен в Кентосани. Постът му не му позволява да действа без император, освен да брани, а Исашани в Онтосет може да му прати само силите на Ксакатекас, за да не изостане от събитията. — Въздъхна. — Политически сме в по-неизгодно положение. Тези, които са за връщането на стария Съвет, са повече от нашите поддръжници. Не, това няма да е продължителна война. Или печелим решително и рано, или Джиро ще спечели по-широка база поддръжници.
Люджан заопипва ръба на меча си, сякаш притеснен от щръбките, които все още не бяха наточени след сутрешната малка акция.
— Страхуваш се от дезертьорство и измяна, така ли, господарке?
— Не се боя от тях — отвърна Мара, — но ако се поколебаем, ги очаквам. — Погледна картата, прехапа устна и взе решение. — Трябва да застрашим обсадата на всяка цена. Трябва да рискуваме именията до Сулан-Ку. Люджан, как да действаме?
— Можем да помолим нашия приятел лорд Беншаи от Чековара да започне да се придвижва на север към старите ти имения, но да се задържа на западния бряг на реката. И Джиро ще се зачуди дали отива да укрепи гарнизона ни там, или ще продължи към Свещения град.
Мара се усмихна доволно.
— Тоест го принуждаваме да ангажира, макар и част от войските си, за да попречи на дома Чековара, и намесата му ще се разпознае от Събранието.
— Ако Джиро се прехвърли през реката, Беншаи ще побегне като подплашена птица калей — каза сухо Аракаси. — Домашните му слуги говорят зад гърба му, че мърморел от страх насън.
Мара въздъхна.
— Ако имаме късмет, Джиро не знае това.
Аракаси заговори почти отчаяно:
