— Едва избегнахме може би най-унищожителното действие в цялата ни дълга история. — Огледа се да се увери, че никой не им обръща ненужно внимание, и прошепна: — И спечелихме няколко дни благодат. Моля се Мара да е задействала някой хитър план или пътуването й до Турил да е донесло някаква защита, която да може да приложи бързо. Ако не, ако я загубим, пропадаме отново в безумните жестокости на Играта на Съвета за още няколко века…
Фумита беше по-откровен:
— Хаос.
Хочопепа изправи гръб.
— Имам нужда от нещо течно и утешително за гърлото ми.
Дълбоките очи на Шимоне заискриха.
— Скътал съм малко от онова кешийско вино, което толкова обичаш.
Веждите на Хочопепа подскочиха в искрена изненада.
— Не знаех, че имаш вземане-даване с мидкемийски търговци!
— Нямам — изсумтя Шимоне. — Има обаче един дюкян близо до кейовете в Свещения град, където като че ли винаги се намира запас. Слугата ми не пита как собственикът се измъква без имперски данъчни печати на всяка бутилка — а и кой би възразил при тази разумна цена?
Лагерът гореше.
Над бойното поле се виеше дим, остър и парлив от миризмата на изгоряла козина и тънко изпредената вълна на възглавници и стенни килими, които обичайно красяха полевите шатри на цуранските лордове и офицери. Бойни псета джафкаха и ръмжаха, момче бегач тичаше да намери лечител за ранен офицер. Мара примигна да прочисти очите си и обърна гръб на войниците, които ровеха из пепелищата да събират трупове и оръжия. Набегът призори бе успешен. Още един от съюзниците традиционалиста на Джиро беше умрял в командната си шатра, докато офицерите и воините му бяха наскачали безредно от постелите си. Люджан беше ненадминат в засадите и изненадващите набези. По-добър от противниците си, които никога не бяха познавали трудностите в живота на сив воин, той знаеше как да се възползва от хитрост и заблуда. Повечето битки бяха с дребни съюзници и васали на Акома и Анасати. Други сблъсъци бяха станали между домове, които имаха да уреждат стари кръвни дългове. И макар че магьосниците бързо щяха да осъдят мащабна атака на официален военен терен, по-дребните стълкновения като това засега минаваха ненаказани.
Такава търпимост не можеше да продължи дълго, знаеше Мара. Обърна се уморено към малкия скромен заслон, вдигнат набързо на незасегнато от боя място. Люджан също го знаеше. Хвърляше се във всяка схватка с почти фанатична енергия, сякаш не можеше да отдъхне спокойно, докато не загине още един враг.
Уморена и ожулена от бронята, с която не беше привикнала, Мара дръпна платнището и влезе в личните си покои. С нея нахлуха вихрушки прах. Тя махна с ръка и една слугиня притича да развърже каишките на бойните й сандали.
Пищните удобства на командната палатка на Акома с големина на павилион бяха останали опаковани в имението, заменени с проста шатра, взета от складовете, която преди беше служила за подслон на пастир на нийдра. След пътуването си до Турил Мара бездруго изпитваше неприязън към определени цурански обичаи, а и боядисаната в зелено командна палатка с нейните копринени знамена, украшения и пискюли щеше само да издава местонахождението й на магьосниците.
В пастирската шатра беше сухо и горещо. Все пак задържаше пряката светлина и отчасти външния шум, докато офицерите раздаваха заповеди, а ранените стенеха от болка.
— Вода — каза Мара, вдигна оцапаната си ръка и разкопча каишката на шлема под брадичката си.
— Велика господарке, позволете да ви помогна. — Камльо дръпна платнището, което разделяше шатрата на две. Беше по-привикнала от слугинята да се отзовава на нуждите на мъже и каишките на бронята й бяха познати. Залови се опитно с работата и докато смъкваше тежката лакирана броня, Мара въздъхна облекчено.
— Благословена да си — промълви и кимна благодарно на слугинята, която й подаде чаша студена вода. Никога вече нямаше да приема такава услуга за нещо разбиращо се от само себе си.
Камльо освободи още една каишка и забеляза лекото й трепване.
— Пак ли протриване, господарке?
Мара кимна унило.
— Навсякъде. Направо не знам как ги носят мъжете тия брони.
Рядко носеше снаряжението на Боен вожд на клан Хадама, но сега, повече от всякога, всеки знак за пост и белег за ранг трябваше да е на показ. Беше на война, командваше войски и съюз на сили, невиждан в съвременната история. Можеше да вървят под знамената на сто по-дребни дома или да са собствените й сили, прикрити под пряпореца на нейния клан, но наброяваха седемдесет хиляди, половината военна мощ в империята. Животът им беше нейна отговорност.
Тази война беше дошла твърде бързо! Мара кипна вътрешно, докато Камльо сваляше наколенниците и гръдната броня, а после се зае с каишките на ръчните предпазители. Войнствата се бяха събрали преди да е успяла да състави какъвто и да било план за действие, преди дори да е уредила среща между Кейоке и маговете чо-джа от Чака-а. Убийството на Ичиндар беше станало, когато вече държеше в ръцете, си всички нужни за победата средства, но преди да е успяла да прецени как най-добре да ги използва.
