Пред палатката се чуха стъпки и Мара уморено затвори очи. Избута сплъстените мокри кичури коса, полепнали на челото и врата й, и каза на слугинята:
— Отвори платнището. Ако Люджан идва толкова скоро, боя се, че носи лоша новина.
Слугинята дръпна платнището от кожа на нийдра, закрило входа, докато Камльо ровеше из палатката за храна и вода. Воините бяха на полето от разсъмване и който и офицер да беше дошъл да докладва, щеше да е гладен и жаден.
Сянка затули светлината, загърната в облак дим, и след миг Люджан влезе и отдаде чест с юмрук на сърцето. Изражението на Мара сигурно беше издало страх, защото устните му се разтвориха в успокоителна усмивка, още по-ярка поради саждите, зацапали лицето му.
— Лейди, Занваи и Саджайо са в пълен бяг. Денят е наш. Ако човек може да ликува от спечелването на жалка ивица блато нганга, пепелта от няколко шатри и шест мършави псета, които са склонни да разкъсат гърлото на всичко, което мърда — една от жертвите беше тяхна работа, — ликувай. Ударната сила, която се опита да организира отстъпление, бързо беше разбита, най-вече защото командващият офицер имаше съвсем малко повече мозък от кучетата на дома Саджайо.
Мара погледна посивялото от пушеци небе и каза горчиво:
— Колко още ще трябва да стоим тук в отбранителна позиция и да задържаме силите на Анасати на югоизток от Сулан-Ку?
Глождеше я, че Джиро държи скрити други свои сили на север. Всеки ден очакваше съобщение, че Свещеният град е под обсада. След като армията на Шинцаваи под командването на Хокану беше в усилен марш, но все още на няколко дни път от Силмани и река Гагаджин, нямаше друг избор, освен да разчита на плановете на майстора на играчки и на инженерите, които бе пратила да се внедрят в операцията на Джиро. Можеше само да лежи будна всяка нощ и да се моли грижливо замисленият саботаж да подейства, тоест че когато Джиро заповяда големите му машини да разбият стените, механизмите ще стрелят погрешно и ще предизвикат хаос.
Маговете чо-джа не можеха да помогнат в тази война. Магията им трябваше да остане в тайна до най-опасния момент, когато Събранието най-сетне се задейства. След като съперничещите фракции трупаха силите си, за да връхлетят над Кентосани, пълномащабният конфликт беше само въпрос на време. Съперничещите армии не можеха да се сдържат безкрайно и да се примиряват с дребни стълкновения. Нито щяха да ги задържат десетината по-малки сили, които се надпреварваха да заемат най-изгодните позиции, от които да ровят костите, оставени от Великите домове по пътя на унищожението.
— Колко още? Джиро трябва скоро да направи ход: или да разбие нашата линия, или да заповяда на съюзниците си от запад да обсадят Свещения град. Колко дълго още можем да се задържаме, без да изложим на риск подкрепата за Хокану? Ако нещо се обърка…
Гласът й заглъхна. Чувстваше се като пребита от принудителната агония на чакането, напълно въоръжена и в готовност, но без да може да настъпи. Ако заповядаше ядрото на армията й да тръгне към Кентосани, оставяше открит пътя за силите на Анасати да стигнат реката и търговските пътища или да я атакуват в тил. Докато силите на Акома задържаха фронтовата им линия, Бойният водач на Джиро не можеше да атакува или да пробие до Сулан-Ку, без да си навлече наказанието на магьосниците.
Но я болеше да стои на място, след като знаеше, че убийството на Ичиндар е само първата стъпка в сложен и заплетен заговор. Джиро не беше прекарал години в строене на обсадни машини или в плащане на щедри подкупи, за да спечели съюзи в именията около Инродака за нищо. Заплахата за Джъстин щеше да дойде от запад, беше сигурна тя, и ако враговете й успееха да пробият отбраната на Имперския район, преди да е стигнала там, децата й щяха да загубят живота си. Имперските бели бяха добри воини, но кой щеше да оглави тяхната преданост? Първата жена на Ичиндар не можеше да обуздае дори собствената си дъщеря. Имперският командир щеше да брани Имперския район, но без ясна власт отгоре хората му щяха да се окажат неизвестен фактор. Щяха да се бият, но дали със същата преданост и самоотрицание като нейните воини? От всеки воин можеше да се очаква, че ще се разколебае, ако лордът, заповядал щурма на Имперския район, може да се окаже следващият император. Сега Мара разбираше недостатъците в цуранския ред на управление повече от всякога.
— Богове — възкликна тя отчаяно, — тази кампания щеше да е кървава, но открита и честна, ако можехме да планираме без намесата на Събранието!
Люджан разбираше неспокойствието на, господарката си: имаше предостатъчно опит със слабостите на мъже, държани твърде дълго на ръба на битката, без да се бият. Нервите на господарката му бяха изопнати до скъсване. Ватираният халат, който носеше под бронята, беше подгизнал от пот. Беше проявила упоритост и бе наблюдавала битката, застанала под слънцето. Заговори й сдържано:
