— Мара все още е жива. Донеси ми главата й и тогава ще се съглася, че не си ме провалил.
Ни най-малко притеснен от това, което друг можеше да приеме за пряка закана от лорда на Анасати, Чумака заяви:
— Всъщност, господарю, точно това се трудя да постигна.
— Ха! — Джиро тръгна към палатката. — Не ме ядосвай, старче. Трудиш се заради чистата си любов към интригата.
Чумака изстиска пеша на мокрото си наметало и последва господаря си.
— Милорд, тук си прав, но ако правех такова нещо заради него самото, щеше да е суета. Боговете не обичат такива слабости. Следователно работя за славата на твоята кауза, милорд, и тук въпросът приключва. Аз съм твой вечно предан слуга.
Джиро сложи край на спора с пренебрежително махване с ръка. Предпочиташе философия от книгите, които нямаха дразнещата склонност на Чумака да предъвква всеки проблем почти до смърт.
Вътрешността на командната шатра все още беше в процес на устройване. Беше запален един фенер и слугите шетаха наоколо и вадеха възглавнички и стенни украси. Отвън полевата квартира на Джиро можеше да изглежда скромна, но вътре той настояваше за удобствата си, за фините си копринени пана и двата сандъка със свитъци. Напоследък беше започнал да чете за по-смътните клаузи в закона, за официалните функции на императора и точно, кои церемонии трябва да се изпълнят, та жреците на Двайсетте бога да короноват император подобаващо в очите на небесата.
Четенето беше отегчително, а още повече го влошаваше това, че фенерите привличаха буболечки. Лордът на Анасати щракна с пръсти и едно момче, личен слуга, скочи да го обслужи.
— Свали ми бронята. Погрижи се всички кожени връзки да бъдат смазани, за да не засъхнат и да се втвърдят.
И зачака, неподвижен като статуя, докато момчето развърже първите връзки.
Макар постът му да позволяваше грижите на слуга, Чумака мразеше тази претенциозност. Смъкна мократа си вълнена дреха и седна. Мълчаливите слуги тъкмо донесоха димящ чайник, когато тихо бръмчене проряза въздуха.
— Идва Велик!
Джиро измъкна бързо последния кожен предпазител на ръката си и се обърна. Всичките слуги се проснаха на пода, а Чумака се скри в сенките в дъното на шатрата.
Магьосникът се появи в центъра на един от килимите — огненочервената му коса се развя под качулката — и загази невъзмутимо по копринените възглавнички към лорда на Анасати. Очите под качулката — светли и остри — се впиха в Джиро, който чакаше със струпаната в краката му броня.
— Милорд Анасати — поздрави Тапек. — Изпратен съм като делегат да ти заповядам да се явиш в Свещения град. Развърнати са войски и за Доброто на империята Събранието изисква отчет, за да се избегне избухването на открита война.
Благодарен, че мократа коса прикрива потенето му, Джиро отвърна със съвършен поклон.
— Не Анасати ще нарушим вашия едикт, велики. Но ще си позволя дързостта да изтъкна: ако отида, кой ще се погрижи Мара от Акома и нейният съпруг Шинцаваи да спазят едикта против въоръжен конфликт?
Тапек се намръщи.
— Това не е твоя работа, лорд Джиро! Не смей да оспорваш решенията ни. — Макар да не бе привърженик на каузата на Анасати, Великият не понасяше идеята някой лорд да дръзне да изрече дори намек за възражение. — Към лейди Мара е отправен същият призив! На нея също е повелено да се яви в Кентосани. Както и на теб, са й дадени десет дни, за да го направи! В деня след свършека на имперския траур двамата ще се срещнете с членове на Събранието, за да изложите казусите си.
Джиро потисна доволната си усмивка. Десет дни бърз марш едва ли щяха да са достатъчни на Мара да стигне до Свещения град. Неговата позиция беше по-близо, не с ядрото на армията му на юг, както всички щяха да предположат, а в този таен лагер недалече от Кентосани. В подготовка за планираната обсада, Мара трябваше да бърза, за да изпълни искането на Събранието, докато той щеше да разполага с няколко дни, за да си осигури предимство. Но за да скрие посоката на мисълта си, каза:
— Времената са неспокойни, велики. Пътуването по пътищата не е безопасно за никой лорд, след като всеки друг амбициозен благородник се е раздвижил с армията си. Мара може да съблюдава забраната ви да напада личната ми свита, но има други поддръжници и симпатизанти. Много приятели на покойния император имат политическа причина да искат смъртта ми заради това, че оглавявам традиционалистката фракция.
— Вярно е. — Тапек махна великодушно с ръка. — Разрешава ти се да пътуваш с почетна гвардия, за да гарантираш безопасността си. Когато стигнеш до Свещения град, можеш да вземеш със себе си сто воини зад стените. Имперските бели поддържат реда в града, така че този брой трябва да е достатъчен срещу наемни убийци.
Джиро се поклони дълбоко.
— Да, велики. — Остана в почтителната поза, докато бръмченето, издаващо заминаването на Тапек, заглъхна. Когато се изправи, видя, че Чумака отново седи на възглавничките и изтупва оставените от магьосника стъпки, докато отпива от чая си. Държеше се невъзмутимо, все едно не се беше случило нищо, но на лицето му все пак бе избила червенина на нечестиво задоволство.
