— Защо си толкова доволен? — попита Джиро, дръпна сухия халат от ръцете на слугата, прекрачи купчината броня, погледна да се увери, че личната му възглавничка не е напрашена, и седна срещу съветника си.
Чумака остави чашата си, пресегна се за чайника и наля вежливо на господаря си.
— Прати бегача си да доведе наследника на Омечан. — Подаде чая на господаря си, потърка ръце и го погледна с блеснали в радостно предчувствие очи. — Планът ни съзрява добре, милорд! Всъщност, съвсем неволно, Събранието ни помага!
Джиро взе чашата все едно беше пълна с гадно на вкус лекарство.
— Пак увърташ — предупреди той, но благоразумно отпрати бегача си по задачата, както го посъветва Чумака.
Щом малкият вестоносец напусна, Джиро погледна с присвити очи съветника си над ръба на чашата и бавно отпи.
— Ще сме зад стените на Кентосани след четири дни, със сто от най-добрите ми воини. Какво още се мъти в тази твоя глава?
— Велики дела, господарю. — Чумака вдигна ръка и започна да отброява на пръсти. — Ще напуснем този лагер и ще се отправим към Кентосани в пълно подчинение на призива на Великите. После, ако допуснем, че и Мара се подчини — разумно допускане, тъй като в противен случай ще е мъртва от ръката на Събранието и ще сме спечелили — тъй че ако приемем, че не е глупава, докато тя е все още на много дни път на юг от Кентосани, ние сме вътре и тайно подготвяме щурм на Имперския район. — Ухили се и потупа с показалец по чашката. — Междувременно бойният водач на Омечан по заповед на лорда си започва обсадата на Свещения град, както го замисляхме през цялото време. Но тук нещата се променят към по-добро, благодарение на Събранието. Ти, господарю, си невинен за тази атака, тъй като си вътре в града. Ако магьосниците възразят, че имперският мир е нарушен, не могат да те обвинят. В края на краищата от теб не може да се очаква да отговаряш за действията на народа, пожелал да те постави на трона. Но за жалост на Имперските бели старите стени се оказват слаби, разбити са и военна сила завзема улиците.
Очите на Чумака блеснаха. Не толкова разпален и винаги цинично предпазлив, Джиро остави чая си и довърши:
— Съюзниците ни, предвождани от Омечан, нахлуват в Имперския район. Децата на Мара претърпяват нещастна злополука и хоп, имперският траур приключва и имаме нов император на златния трон, докато Мара пристигне в Кентосани, и неговото име е Джиро.
Лекият присмех в тона му говореше за раздразнение.
— Първи съветник, идеите ти имат няколко недостатъка. И ти ги знаеш.
Чумака наведе глава и отвърна:
— Мара. Не отчетох, че искаш толкова отчаяно смъртта й.
— Да, Мара! — Отегчен от приказките на съветника: си, които понякога изглеждаха заплетени като тактиката му в шааха, Джиро даде воля на гнева си. — Какво ще стане с нея?
— Тя ще умре. — Чумака проточи драматична пауза, докато местеше задника си, за да може слугата зад него да просне още един килим на пода. — Мислиш ли, че Събранието ще задържи ръката си, ако войските й атакуват главната ти армия край Сулан-Ку, господарю?
Джиро схвана посоката на мисълта му.
— Великите ще я убият вместо мен! — Наведе се напред и едва не разля чая на масата. — Това е гениално. Смяташ ли, че можем да я примамим да нападне?
Чумака се усмихна самодоволно и си наля още чай. Зъбите му блеснаха в сумрака на палатката.
— Да. Залогът е животът на децата й, а тя е жена. Ще рискува всичко, за да защити рожбичките си. А ако не заповяда атака, войските ти на юг ще вдигнат лагера и ще заобиколят линиите й, за да подкрепят новоналоженото ти управление с контрол над земите извън Кентосани. Това умният й Главен шпионин ще й каже с абсолютна сигурност, защото ще е самата истина.
Изумен от произтичащите от всичко това последици, Джиро се усмихна.
— Магьосниците ще са залисани да наказват Мара, докато аз взимам златния трон. Разбира се, може да загубим цялата си армия, но в крайна сметка това ще е без значение. Акома ще бъдат премахнати, а аз ще съм с най-високата чест в цялата империя. Ще ми се подчиняват пет хиляди Имперски бели и всички лордове ще се преклонят пред волята ми.
Влезе енергичен млад мъж. Бронята му беше без отличителни белези, но чипият нос и плоското лице безпогрешно го издаваха като издънка на Омечан.
— Повикал си ме, лорд Джиро? — каза с тънкия си глас новодошлият.
Лордът на Анасати се изправи, все още леко зачервен от възбуда.
— Да, Кадамоги. Ще се върнеш при баща си много бързо и ще му кажеш, че часът е дошъл. След пет дни ще атакува Кентосани с обсадните машини.
Кадамоги се поклони.
— Ще му кажа. После ти ще спазиш клетвата, която даде за наша подкрепа, милорд Анасати — когато златният трон стане твой, първият ти акт като император ще е да възстановиш Висшия съвет и да се погрижиш Омечан да възвърне бялото и златното на Военачалника!
Устните на Джиро се изкривиха от едва сдържана неприязън.
