— Още не ме е поразило старческо слабоумие, че да забравя толкова бързо обещанието си пред баща ти. — След това, щом младият благородник се вцепени оскърбен, добави миролюбиво: — Губим време. Вземи най-добрата ми носилка и най-бързите ми носачи, за да изпълниш задачата си бързо. Колкото до мен, трябва да събера почетната си гвардия.
— Почетна гвардия ли? — Кадамоги го погледна объркано. — За какво ти е почетна гвардия?
Настроението на Джиро рязко се промени и той се засмя ведро.
— Аз също тръгвам за Кентосани, и то по заповед на Събранието. Великите ме призоваха там да дам отчет за разгръщането на войските си!
Кадамоги се изсмя гърлено.
— Великолепно. Превъзходно. И заговорът ни да възстановим Висшия съвет е вече почти решен въпрос.
Джиро махна въодушевено с ръка.
— Несъмнено. Обсадата ще е кратка с помощта отвътре, а Събранието ще се справи с поддръжниците на Слугата. — Ликуване обагри гласа му. — Магьосниците ще убият Мара вместо нас. Може да е Слуга на империята, но ще умре в магически пламъци, опечена като мръвка!
Кадамоги облиза дебелите си устни.
— Би трябвало да изпием по чаша вино за този щастлив край, преди да тръгна, нали?
— Чудесна идея! — Джиро плесна с ръце на слугите и мимоходом забеляза, че възглавничките, на които бе седял Чумака, са вече празни. Чашата чай на масата също я нямаше. Не беше останал никакъв знак, че Първият съветник изобщо е бил тук.
По-хитър е от самия Бог на хитрините, помисли Джиро. А после виното дойде и той се настани за дружески вечерен пир с наследника на Омечан.
Чумака вървеше под ситния дъждец. Носеше промазаното си наметало в ръка — в бързината не бе успял да го наметне. Докато крачеше отривисто към палатката на куриерите бегачи на Анасати, като че ли отброяваше нещо на пръсти. Но това, което мърмореше монотонно, не бяха числа.
— Виж, колкото до онези останали воини от Минванаби, дето не се заклеха на Мара… да, мисля, че е време да си заслужат подслона. Предпазна мярка, да, просто в случай, че Мара успее да се измъкне от хватката на Събранието. Тя е умна. Не можем да допуснем, че знаем всичко от вътрешния й съвет. Онова време, което уж прекара в храма в усамотение, все още не е обяснено адекватно. Как е могла да е там, а после изведнъж да се появи в именията си…?
Закрачи по-бързо, без да се спъва в корени или да се блъска в дърветата, макар вече да беше тъмно и лагерът да му бе непознат. Колкото и да изглеждаше залисан, стъпваше чисто между въжетата и колчетата на палатките, докато довършваше резервния си план.
— Да, трябва да приготвим броня, боядисана в зеленото на Акома, за тези мъже и да ги внедрим в почетната й гвардия… или поне ще останат скрити до последния момент, когато тя побегне, а след това ще се промъкнат между воините й и ще избият защитниците й. Предрешени като верни на Акома, могат или да я пленят и да я предадат на Черните халати, или да си доставят удоволствието да я убият сами, в отмъщение за господаря им Минванаби, чието родословие тя унищожи. Да… така ще е най-добре. — Стигна до палатката на вестоносците, стресна часовоя, щом излезе от тъмното, и за малко да получи удар с меч в гърдите.
— Боговете да ни пазят от собствените ни хора! — възкликна той, като отскочи назад. — Аз съм Чумака, сляп глупако! Намери ми вестоносец, и по-бързо, преди да съм решил да докладвам за некадърността ти на господаря.
Войникът сведе глава със страхопочитание. Знаеше се, че всеки, който ядоса Първия съветник, го сполетява нещастна съдба. Мъжът се шмугна в палатката, а зад него, под кротко сипещия се дъждец, Чумака отново подхвана монотонните си размишления.
Паланкинът се разтърси.
Мара се сепна и се събуди. В първия момент не осъзна къде е, но веднага си спомни. Не беше в палатката си, а на пътя, отзовавайки се на призива на Събранието да се появи в Свещения град. Вече от два дни пътуваше бързо в най-пищния си официален паланкин, като сменяше трийсетте носачи, нужни да вдигнат чудовищната носилка, и се хранеше в движение. Беше нощ, но не знаеше кой час на нощта.
Лек ветрец раздвижи завеските с мириса на дъжд, щом седящият срещу нея Кейоке се наведе навън. Макар и все още замаяна от съня, от тона на Първия съветник, който говореше с някого отвън, тя разбра, че е възникнал проблем.
— Какво става, Кейоке?
Старият мъж се обърна към нея. На светлината на масления светилник, окачен на халката на тавана, лицето му повече от всякога изглеждаше сякаш изсечено от гранит.
— Беда — предположи Мара.
Кейоке кимна.
— Да. Куриер, пратен от Аракаси, носи лоша новина. — После, добре съзнавайки, че такава подробност е важна, добави: — Дойде на гърба на чо-джа.
Сърцето на Мара се разтуптя от страх.
— Богове, какво се е объркало?
Старият ветеран знаеше как да поднесе новината по най-ясния начин.
— Местоположението на Джиро най-после е разкрито. Не е бил с войските на Анасати, както предполагахме. Пред нас е, вече само на ден път от Кентосани.
Мара възкликна:
