— Ако оцелея, царицата на вашия кошер е в правото си да поиска отплата за дълг от мен — заяви Мара с искрена благодарност. — Също така бих искала да те помоля да дадеш на моя съветник Сарик ясни указания за местоположението на вход към кошер на чо-джа най-близо до сегашната ни позиция. — И щом работникът чо-джа сведе глава в съгласие, добави: — Сарик, отиди с него. Научи къде е кошерът. Избери десет войници от свитата ми, които могат да се движат бързо. И също така ми намери броня, с която да мога да мина за воин в тъмното.
Сарик се поклони и тръгна. Един по-малко, помисли Мара и преглътна с усилие. Следващата заповед, която трябваше да издаде, се оказа по-трудна.
— Люджан?
— Прекрасна лейди, какво е желанието ти?
Тонът му беше дързък. Мара сподави нещо средно между смях и хлип.
— Искам от теб невъзможното, войник. — Усмихна се с усилие. — Макар че боговете знаят, ти вече ми даде невъзможното в двубоя в Чака-а.
Люджан махна пренебрежително с ръка. Очите му блестяха твърде ярко на бледата светлина на фенера.
— Кажи, милейди. Няма нужда от колебание между нас — особено след Чака-а.
— Искам от теб да се върнеш при армията ми на юг. Ако силите на Анасати се опитат да пробият линиите им и да се придвижат накъдето и да било, север, изток или запад, ще хвърлиш в бой всички наши отряди срещу тези на лорд Джиро. Сразете се с тях и ги спрете. Задръжте ги да не се съединят с господаря си в Свещения град. Когато дойдат Черните халати, за да ви накажат, предотвратете гнева им по всякакъв възможен начин. — Замълча, за да се овладее. — Люджан, моля те да посветиш живота на воините на Акома до последния човек, преди да позволиш на армията на лорд Джиро да напредне и една стъпка по-близо до Кентосани.
Люджан плесна ръка над сърцето си във войнишки поздрав.
— Лейди Мара, давам тържествената си дума. Или ще ги победим, или ще вляза в толкова близка схватка, че Черните халати ще трябва да ни унищожат всички, и Анасати, и Акома. — Наведе глава в бърз поклон и се изправи. — За твоята чест, милейди.
И изчезна в нощта. Господарката на Акома потърка лицето си. Чувстваше се лепкава, но дали беше от нощната мъгла, или от пот, не знаеше. Ако Люджан преживее това и отново се срещнем — закле се Мара, — ще му дам награда, каквато не е и сънувал. Но можеха да се надяват да оцелеят само ако Джъстин седнеше на златния трон. Дори Акома да надделееха, Люджан можеше да не получи никаква награда, защото никой, опълчил се на Събранието, не оцеляваше. Никой. Мара вдигна брадичка и изрече въпроса, който трябваше да се зададе:
— Кейоке, винаги верен дядо на сърцето ми, виждаш ли някакъв друг избор?
Той я погледна. От дългите години по бойни полета очите му бяха изпити от умора.
— Не виждам никакъв, дъще на сърцето ми. Да предадеш на своя враг живота на невинния си син не би спасило нищо. Ако Джиро се възкачи на златния трон, нашият живот и честта на Акома са прах. Какво значение има, ако Събранието първо ни изгори на пепел? — Усмихна се с хумора, който могат да намерят в себе си само войниците, изправили се срещу смъртта. — Ако умрем с чест, ще ни знаят в историята като единствения дом, опълчил се на Събранието. Това не е малка чест.
Мара впи погледа си право напред. Алтернатива не съществуваше. Трябваше да продължи напред, с последната заповед, най-трудната от всички.
— Кейоке, Инкомо. — Гласът й потрепери. Стисна здраво ръце в скута си и си наложи да повярва в сила, която беше само празна показност. — Оттук нататък пътищата ни трябва да се разделят. Вие ще продължите с паланкина и почетната гвардия. Продължете по пътя до Кентосани и се дръжте все едно, че не се е случило нищо необичайно. Това може да изглежда дребна служба в сравнение с делото, което възложих на Люджан. Но го казвам с най-дълбока искреност: вашата задача може да се окаже най-важната. Черните халати не трябва да се досетят, че пътят ми се е отклонил. Животът ви е ценен за мен и за продължението на дома Акома. Но никоя лейди с моя ранг не би пътувала за среща с магьосници до Свещения град без най-ценния си старши персонал. Вашето присъствие е съществено за поддържането на подходяща привидност. От това зависи шансът за спасяването на Касума и Джъстин.
— Мара-ани. — Кейоке прибягна до нежното умалително от детството й. — Забрави за страха си. Колкото до мен, аз съм стар човек. Приятелите, които може да помнят младостта ми, са повечето в залите на Туракаму и ако боговете са милостиви и удовлетворят най-скъпото ми желание, бих помолил да срещна Червения бог много години преди теб. — Замълча, а след това, сякаш сетил се нещо, се усмихна добродушно. — Милейди, бих искал да знаеш едно. Ти ме научи на истинския смисъл на воинската вяра. Всеки може да умре в бой с врагове. Но истинското изпитание на честта за един мъж е да живее и да се научи да обича себе си. В дългия си живот съм постигнал много неща.
