Един от Черните халати с по-малка мощ рухна на каменните плочи. Останалите стояха твърдо, вече уверени: преградите щяха да паднат, рано или късно. Никоя магическа защита не можеше да устои на такава атака за много дълго. Докато силата биеше отгоре и раздираше, а воят на ветровете заглушаваше шума от войските, щурмуващи външните стени, магьосниците на Събранието потъваха дълбоко в магията си. За яростта им оставаше само една цел: трябваше да проникнат в коридора на имперската зала вече с цената на който и да е живот, дори техния.
Високите прозорци на имперската зала за аудиенции помръкнаха и придворните и жреците се размърдаха неспокойно. Единствената светлина се хвърляше от безумно мигащите светилници, запалени в чест на двайсетте Висши богове. На подиума жрецът на Чочокан, който водеше имперската брачна церемония, прекъсна на средата на фразата си.
Някъде наблизо изтрещя гръм и разтърси стените. Мнозина в залата потрепериха и не един жрец направи жест в защита от гнева на небесата, но гласът на Джъстин се извиси над смутеното мърморене в залата:
— Продължете!
Сърцето на Мара бе готово да се пръсне от гордост. Момчето щеше да се окаже чудесен владетел! После прехапа устна. Първо трябваше да преживее сватбата си и коронацията.
Принцеса Джеиля до него бе пребледняла от страх. Мъчеше се да задържи брадичката си вдигната високо, както се полагаше за царствената й особа. Но повече от всичко искаше да се свие под булото си. Джъстин хвана ръката й и я стисна в отчаян опит да й даде утеха.
В края на краищата бяха само деца.
Подът се разтресе от нов удар. Жрецът на Чочокан се огледа, сякаш търсеше безопасно убежище.
Мара изправи рамене. Не можеше всичко да пропадне само защото един немощен жрец бе изгубил куража си! Напрегна се, готова да се намеси, макар че щеше да е рисковано: жреците навярно щяха да се опълчат на още натиск от нея. Притиснеше ли ги прекалено, можеше да сбъркат мотивите й с амбиция, че и по-лошо: можеше да оттеглят авторитета на службата си и да обявят, че бракосъчетанието на Джъстин с Джеиля е против волята на небесата.
Нямаше време, а обстоятелствата бяха твърде опасни за дълги и пространни обяснения, подкрепени само с косвени доказателства, че щурмът по преградите на чо-джа се нанася от смъртни магьосници и че волята им е продиктувана от небесата толкова, колкото и действията на всеки управляващ лорд, убиващ от алчност или амбиция за власт.
Поредната атака разтърси преградите. Дъги от натрошена светлина заиграха от таванските прозорци и окъпаха залата в свръхестествени цветове. Безпокойството на Мара се усили, щом жреците и присъстващите официални лица се размърдаха неспокойно. Старият Фрасай от Тонмаргу открито трепереше, може би на ръба на срива.
Подкрепата се появи от неочакван източник — Върховният жрец на Червения бог си проби път между храмовите представители, събрани под имперския подиум.
— Братко — окуражи той разколебания си колега, — всички принадлежим на Туракаму накрая. Ако небесата бяха недоволни, трябваше вече да сме поразени, а моят бог мълчи вътре в мен. Моля те, продължи церемонията.
Върховният жрец на Чочокан кимна, облиза потта от горната си устна, пое си дълбоко дъх и звучният му глас поде следващите фрази от ритуала.
Мара въздъхна облекчено. Върховният жрец на Джуран до нея я погледна разбиращо.
— Успокой се, Добра слуга. Имаш съюзници.
Мара кимна. Наистина имаше съюзници. Повече, отколкото беше знаела. Магическата атака можеше да се усилва, но не всички жреци щяха да бъдат сплашени лесно. Извивките и обратите на държавната политика през вековете ги бяха научили на предпазливост. Ако сега се огънеха, ако бракосъчетанието на Джъстин не се осъществеше според закона и ако последващото му коронясване не бъдеше утвърдено, авторитетът на храмовете щеше да бъде отстъпен на Събранието. Това го разбираха много добре дори Сестрите на Сиби, които стояха като същества от селението на мъртвите, без наглед изобщо да се притесняват от възможността Имперският дворец да рухне върху главите им.
Защото да попадне дори мъничка част от полагащото се Небесно влияние и власт в ръцете на смъртни беше гибелен курс, който щеше да предизвика божественото недоволство. Тогава боговете щяха да прокълнат човечеството с нещастия, пред които яростта на разгневеното Събрание щеше да е само детска сръдня.
Отговорът на Джъстин на следващия ритуален въпрос прокънтя силно над шума от поредната атака. Последва оглушителен гръм и заотеква безкрайно от стените на залата. Орнаментално мънисто се откърти от имперския трон и задрънча по стъпалата. Кристалът в прозорците на купола се пропука и парчетата заискриха на светлината на лампите и се разбиха на мраморния под.
За щастие никой не пострада.
Мара затвори очи. Дръжте се, мои деца, замоли се наум. Ръката на Хокану се стегна около нейната.
