По-лошо, заключи дебелият маг, щом се появи запъхтян сред огряното от слънце великолепие на двора пред имперската зала за аудиенции. Мара беше довела сила, за да се пребори с абсолютна сила, и сега нещо много по-лошо от гражданска война можеше да разкъса империята.
Дворът също беше пуст. Разцъфналите дървета покрай стената и подстъпа към широкото стълбище бяха неподвижни в обедната жега. Никакви птици не прелитаха и насекоми не жужаха около цветовете. Врявата на войските, биещи се на стените, и трясъкът на камъните от обсадните машини изглеждаха далечни и смътни.
Шимоне стоеше в центъра на площада, леко кривнал глава.
— Тук — рече той. — Преградата започва тук.
Нищо в обедния въздух не издаваше, че става нещо тайнствено.
— Не можеш ли да я пробиеш? — изпъхтя Хочопепа. Примижа, съсредоточи се и усили сетивата си до краен предел. Най-сетне засече смътно блещукане, което можеше да се дължи на горещината. Само че щом погледна право към него, то изчезна. Той извади кърпа и попи потното си чело. — Не изглежда много сериозна.
Шимоне го изгледа с укор.
— Пробвай ти.
Хочопепа напрегна цялата си мощ и очите му се разшириха, щом във въздуха пред него заигра дъга от цветове. Забърсана сякаш настрани без никакво усилие, силата на магията му се разсипа по преградата, сътворена от чо-джа. Хочопепа зяпна изумен. Зареян във въздуха камък, изстрелян отвън, профуча към главата му и той го отклони небрежно като досадна муха — вниманието му остана съсредоточено върху изкованата от чо-джа защита.
— Здрава е, да. Изумително. Много изпипана работа. Оставя те да натиснеш, а после засмуква енергиите ти и ги заплита в своите… — Увлечен в чисто научното си любопитство, Хочо бавно осъзна факта, че маговете чо-джа са развили значително уменията си, откакто договорът бе наложил възбраната. — Хм, това е обезпокоително.
— Много. — Шимоне предпочете да не уточнява, понеже на площада пристигнаха други магьосници. Броят им вече беше над двайсет и растеше. — Вече не може да има друг аргумент, освен силата — заключи тъжно Шимоне.
— Трябва да изгорим този дворец до основи! — викна Мотеча. — Да изгорим всеки идиотски ум, дръзнал да се вдигне на бунт срещу нас!
Севеан пристъпи напред.
— Възразявам. Да срутим тези незаконни прегради, да, това е наложително. Трябва също да унищожим маговете чо-джа, които действат в нарушение на договора, и да екзекутираме лейди Мара. Но да унищожим Имперския дворец? Това е прекалено. Може да сме над закона, но все пак сме отговорни пред боговете. Едва ли небесата ще одобрят смъртта на жреците.
— Светите ордени може да са съучастници! — заяви един от новопристигналите Черни халати.
— Най-вероятно — намеси се Шимоне. — Или може да са били принудени да служат. По-добре да изслушаме мотивите им, преди да приложим насилие над тях.
— Само преградите значи — обобщи Хочопепа и пак попи челото си с мократа вече кърпа. — Трябва обаче да ги разбием, без да рискуваме живота на хората в залата за аудиенции.
Магьосниците се струпаха в пълно мълчание, като лешоядни птици в очакване на своя пир на бойното поле. Затаиха ум и тяло и въздухът сякаш се разтърси от дълбоко подмолно трептене, щом сляха усилията си.
Небето помръкна, макар да нямаше ни един облак. Дворът се замъгли и сякаш посърна и замря под зеления покров.
— Сега! — извика Мотеча.
Силата се изстреля ярка като мълния, пращящ лъч, който сякаш разсече небесата. Удари с пукот на виолетови искри, но преградата я пое, отклони я по извивката на повърхността си и я погълна. Зноят изригна назад в изпепеляваща вълна. Каменните фасади на зданията почерняха и се пропукаха. Дърветата пламнаха и декоративният фонтан кипна и пресъхна под облак пара.
Неуязвими за ответния удар, защитени от своите прегради, събраните магьосници се спогледаха с мрачно изумление. Стегнаха се за нов удар. Енергиите заиграха на дъга и се засипаха по преградата на чо-джа. В отговор тя изригна непроницаема тъмнина.
Магьосниците усилиха атаката. Искри засвяткаха и се разлетяха, отекна гръм. Огнен дъжд заваля от небето, последван от заряди нажежена до бяло мощ.
— Продължавай атаката — извика Севеан. — Преградите рано или късно трябва да отслабнат.
Завиха ветрове и забушуваха пламъци. Трусове разлюляха земята и настилката се пропука. Защитният мехур от заклинания, запечатал залата за аудиенции, сякаш се огъна и леко се сви навътре.
— Да!
Мотеча удвои усилията си. Мълнии опърлиха невидимата повърхност и ветровете, надигнати от разбушуваните сили, запищяха около шпиловете на Имперския район като вой на освободени от бездната демони.
