— Никаква, велики. — Даджало се поклони на новодошлите и ловко като опитен придворен използва движението, за да забърше потта от челото си. Изправи се отново, с привидно безупречна официалност. Дори да се чувстваше притеснен в присъствието на толкова много Велики, успяваше да го прикрие добре.
Хочопепа мина покрай тях, вдигна възглавничката за сядане на канцлера от пода и я премести под прозореца, където ветрецът, лъхащ отвън, освежаваше въздуха. Стаята беше претъпкана цяла сутрин, а слугите бяха твърде уплашени, за да влязат да отворят параваните. Хочо се настани на пода, взе си бонбон от глинената урна, оставена за гостите, и задъвка с опасно напрегнато изражение за човек с толкова кръгло и добродушно лице.
— О, ще дойде тя, няма начин — измърмори с пълна уста. — В момента Висшият съвет се събира и Господарката на Акома не би го пропуснала. Никога не е имало такъв играч във Великата игра като Мара.
— Тя трябва да умре — сопна се Мотеча ядосано. — И ще умре в секундата, в която разкрием къде е.
Шимоне го погледна с лека неприязън.
— Всички ще умрем. Закон на природата.
Имперският канцлер прикри смута си зад изтънчена маска на вежливост.
Мотеча си замълча. Колегите му също мълчаха. Подозрението, че Мара е разкрила някои от най-грижливо пазените тайни на Събранието, тайни, които гарантираха смърт за всеки външен човек, бе натежало във въздуха. Дори Хочопепа и Шимоне не можеха да отрекат, че готовността на чо-джа да приютят Мара намеква за нещо още по-лошо: това, че може да е посяла семето на бунт, нарушаване на договора, който бе устоял хилядолетия. Колкото и убедително да бяха настоявали, че Слугата на империята заслужава пълно изслушване, преди да се отнеме животът й, усилията им бяха напразни.
Събранието беше гласувало. Екзекуцията на Мара вече не подлежеше на обсъждане.
Малцина биха си позволили да действат срещу Слугата на империята, но Тапек го беше сторил и това бе довело до най-лошата неприятност. Черните халати се стряскаха от сенки в подозрението си, че привилегированият им статут е застрашен. Сега на дневен ред стояха по-критични проблеми от безразсъдството на един брат Черен халат. Хочопепа и Шимоне се спогледаха разбиращо. По свой начин се бяха възхищавали на Мара, която бе донесла много добро за империята.
Но вече бе дръзнала твърде много. Дебелият магьосник се чувстваше въвлечен в конфликт: верността му към Събранието и клетвите, който бе положил, когато бе приел Черния халат, срещу съблазънта на свежите идеи, много от които бяха подсказани от ересите, споделени с него от варварина Миламбер.
Хочопепа ценеше наследеното от приятелството си с Миламбер и през годините бе прилагал изкуствата си в полза на обикновените хора. Сега, когато във въздуха се носеха твърде големи промени, за да ги обхване дори неговото напредничаво мислене, съжаляваше, че не бе имал повече време. Копнееше за ясна убеденост кой е правилният курс: да съдейства на фракцията на Мотеча за незабавното унищожение на Мара или да се отзове на повика й за реформа и да приеме немислимото след гласа на мнозинството, тоест да се противопостави на решението на Събранието и дори да спаси живота й.
— Усещаш го, нали? — каза дебелият магьосник на Шимоне. — Всички го усещаме.
— Какво да усещаме? — намеси се Мотеча. И млъкна, доловил онова, което бе накарало другите да настръхнат.
Във въздуха се прокрадваше студ: не простият хлад от сянката, нито дори хладната тръпка, предизвикана от безпокойствието. Всеки присъстващ безпогрешно разпозна смразяващото докосване на могъща магия.
Шимоне се напрегна като куче, готово за скок.
— Някой вдига прегради!
Хочопепа се вдигна тромаво на крака.
— Никой Черен халат не прави това заклинание. — Признанието му дойде с неохота, сякаш дълбоко в себе си искаше да заяви обратното.
— Чо-джа! — извика Мотеча. Лицето му се наля с кръв. — Тя е довела магове от Чака-а!
Останалите Черни халати наскачаха. Израженията им предвещаваха буря. Имперският канцлер се сви зад бюрото си, за да е по-настрана от тях, но никой не му обърна внимание.
— Мара ще умре за това! — продължи Мотеча. — Севеан, веднага повикай подкрепления!
Дори Хочопепа не възрази на тази заповед.
— Бързо — подкани той Шимоне и докато гневът на събраните магьосници кипваше, дебелият магьосник и мършавият му приятел излязоха през вратата.
Коридорът беше пуст. Слугите бяха избягали.
— Не ми харесва това. — Думите на Хочопепа отекнаха от сводестия таван. — Всъщност подозирам, че не само Висшият съвет опитва забранено събиране.
Шимоне не отвърна нищо, а бръкна за телепортиращото устройство, задейства го и изчезна.
— Ех! — възкликна ядосан Хочо. — Ако ми беше казал къде отиваш, нямаше да е чак празно бърборене!
Гласът на Шимоне отвърна от въздуха:
— Намекваш, че може да има избор?
Хочопепа също извади устройството си и го задейства тъкмо когато Севеан, Мотеча и другите в кабинета на Имперския канцлер се развикаха.
— Тя ни направи на глупаци, че и отгоре! — изкънтя гласът на Севеан тъкмо преди Хочопепа да измести точката на трансфера.
