— Голямото ни щастие — добави Исашани и очите й заискриха в намек, че трудната ситуация е изгладена, — е в това, че Уенасети е син, верен на бащината си кръв. Отказал е на Джиро.
Мара остана все така намръщена, а блясъкът в погледа на Исашани не се смекчи. Като първи помощник на лорд Фрасай в ролята му на Имперски сюзерен, лорд Хопара от Ксакатекас държеше основна позиция в двора на императора. Това, че беше млад за такъв властен пост, го правеше уязвим. Бързият му усет и точните му съвети често втвърдяваха податливия на внушения нрав на лорд Фрасай, за да действа навреме и да предотврати спънки от страна на традиционалистите, които се стремяха да осуетят реформата и да възстановят премахнатия пост на Военачалника.
Премахването на лорд Хопара означаваше загуба на ключова защита: опасна стъпка по-близо до кръвопролитието и едва удържана заплаха за гражданска война. Нещо в държането на Исашани я предупреди и Мара каза:
— Имало е опит за покушение.
Лицето на Исашани бе неподвижно като порцелан.
— Няколко.
Мара затвори очи. Почувства се слаба до дъното на душата си, внезапно притисната от умора, насмалко да закопнее да се откаже от по-голямата борба и да стесни надеждите и усилията си до оцеляването на Акома пред лицето на опасностите, които се стягаха като пръстен от оголени мечове. Но все пак беше Слуга на империята, а не онова неопитно момиче, откъснато от служба на ордена на Лашима, за да оглави един обсаден дом. Враговете на императора бяха врагове и на Акома, а тя беше основната греда, крепяща тежестта на огромен покрив. За да съборят имперската власт, Джиро и съюзниците му първо трябваше да пресекат нейната подкрепа.
Непосредствено от това последва мисълта, че тонг Хамой са твърде успешни в опитите за покушение срещу приятелите, съюзниците и семейството й. Докато Джиро управляваше, Анасати щяха да продължават да прибягват до низостта да наемат убийци. Тонгът се беше превърнал в пречка, която вече не беше безопасно да се пренебрегва. Мара никога нямаше да забрави ужаса, когато за малко щяха да я удушат, нито болката от помятането, причинено от отровата. До края на живота си щеше да скърби за Аяки. Потънала в мрачни мисли, усети влизането на Хокану само по официалните думи за поздрав от Исашани.
Отвори очи и видя как съпругът и се поклони над ръката на лейди Ксакатекас. Беше стеснителен като момче, странно поведение за мъж, командвал армии в името на императора. Но Исашани умееше да притеснява мъжете с такава лекота, че според слуховете била вещица и омагьосвала обожателите си. Хокану беше един от фаворитите й и тихото й закачливо ласкателство веднага го отпусна. Знаеше се, че мъже, които са й безразлични, остават с вързани езици в присъствието й.
Все още замаян от чара на Исашани, Хокану се настани до съпругата си, хвана ръката й и рече:
— Ние също сме уморени от играта на мо-джо-го срещу тонга. — Имаше предвид игра на карти, често играна срещу големи залози. — Сериозно, би било огромно облекчение за всички ни, ако Ичиндар стане баща на син. Мъж наследник на имперския трон до голяма степен ще потуши огньовете на традиционалистката фракция.
Тъмните очи на Исашани блеснаха насмешливо.
— Ще се съглася, че последните няколко години бяха оскъдни откъм бракове, след като всеки знатен син взима конкубинки вместо жени, с надеждата да спечели имперска дъщеря за брак. При толкова много неомъжени момичета, които се плюят едни други като котки саркат, партиите стават доста озлобени.
Темата се прехвърли на търговската война между съдружие от клана Омечан и група от клана Канацаваи, което създаваше затруднения на бащата на Хокану в пазара на смола. Обезсърчена от предизвикания от това недостиг на втвърдена кожа, гилдията на оръжейниците бе на ръба да се включи в спора, а корабовладелци и докери бяха притеснени от търговските забрани, които нарушаваха транспортните трафици. След като Акома имаха кожи от нийдра, които плесенясваха в складове в Сулан-Ку, всички се съгласиха, че зад тези смущения стоят съюзници на Джиро. Нямаше да е добре да се напомня на Омечан, че тъкмо техните разногласия бяха дали възможност на императора да наложи абсолютната си власт.
Следобедът преля към вечер. След като умората на Мара стана очевидна и тя се извини, за да се оттегли, Исашани най-сетне се сбогува. Седнала в носилката си на двора, с носачите, готови за тръгване, тя вдигна тъмните си очи към Хокану и подхвърли последна язвителна реплика.
— Наистина, млади господарю, няма да е зле да се погрижиш жена ти да се храни, иначе ще тръгне слух, че нарочно я мориш от глад, за да я вкараш преждевременно в гроба, с надеждата да се включиш в кръга ухажори, които пъхтят след най-голямата дъщеря на Ичиндар.
Веждите на Хокану се вдигнаха все едно го бяха боднали с меч.
— Лейди, това заплаха ли е?
Исашани се усмихна с отровна прелест.
