Аракаси напусна кабинета на господарката си угрижен. Гласът му беше пресипнал от говорене. Докладът му тази нощ бе подробен — крайният резултат от месеци труд. Началникът на шпионите беше пришпорил агентите си здраво, подтикнал ги беше да издирят отговори дори пред лицето на опасностите, поставяни от Първия съветник на Джиро, Чумака. Двама мъже се бяха лишили от прикритието си, за да спечелят информация, и бяха избрали самоубийството с меч, вместо да понесат инквизиция и мъчения ида рискуват да предадат господарката си. Но макар да бяха надушили няколко традиционалистки заговора и хитрости в стари съюзи срещу императора, не бяха успели да се доближат до името на поръчителя, изпратил тонг Хамой срещу Мара.
По-притеснителната новина от последния провален опит за покушение срещу лорд Хопара беше, че други няколко опита бяха осуетени от агент на Аракаси в домакинството на Ксакатекас. На два пъти слугинята бе проявила непохватност покрай готвачите и беше разляла блюда с храна, за която подозираше, че е отровена.
Това съобщение накара Мара открито да потръпне. Лицето й бе пребледняло, а след това се зачерви от гняв, какъвто Аракаси никога не бе виждал. Думите й още кънтяха в паметта му, обагрени със скръб, която така й не я оставяше след загубата на Аяки.
— Аракаси — беше казала, — моля те да намериш начин да се откраднат записките на тонг Хамой. Тези атаки срещу нас — и вече срещу съюзниците на нашия император, трябва да бъдат спрени. Ако не само Анасати са зад тях, бих искала да го откриеш.
Аракаси беше приел заповедта й с юмрук на сърцето като войнишки поздрав. След месеци усилия да се проникне в сметките на Анасати и три неуспешни опита да се внедрят нови агенти в имението на Джиро той прие нареждането да тръгне пряко след тонга почти с облекчение. С разочарование беше признал, че Чумака е най-умният противник, срещу когото е заставал. Но дори толкова гениален играч в политиката като Първия съветник на Анасати нямаше да предвиди толкова безразсъден ход като посягане срещу самите убийци. А макар Чумака навярно да не знаеше Главния шпионин на Мара по име, развиваше разбиране, което му позволяваше да предвижда методите на Аракаси. Малка доза неочакваност, особено след като не можеше да се откроят ясни мотиви, можеше да извади Чумака от равновесие за известно време.
Тих като сянка и дълбоко потънал в мислите си, Аракаси по навик вървеше през по-сумрачните проходи, пресичащи най-старата част на къщата. Подовете бяха построени на две височини, наследство от някой забравен лорд, явно убеден, че винаги трябва да стои над слугите си. Той, или може би някоя от жените му, също тъй беше и любител на антики — в стените имаше дълбоки ниши за статуи и произведения на изкуството. Лично Аракаси ги смяташе за глупави, тъй като някои бяха достатъчно големи, за да скрият убиец.
Ето защо не беше съвсем изненадан, когато зад гърба му се разнесе цепещ тъпанчетата рев и някой скочи върху него с намерение да го събори на пода.
Той се завъртя бързо и хвана шестгодишния си нападател, който зарита побеснял, че изненадата му не е успяла.
Началникът на шпионите на Мара духна кичур червеникава коса от устните си и каза спокойно:
— Толкова много ли приличам на Кейоке, че реши да пробваш рефлексите ми?
Малкият Джъстин се закикоти, после се похвали:
— Вече убих Кейоке два пъти днес.
Аракаси повдигна вежди, изненадан от силата, нужна за да удържи енергичното малко момче. Определено беше син на баща си, с дръзкото си държане и крака, дълги като на антилопата корани.
— А колко пъти Кейоке уби днес теб, дяволче?
Джъстин се нацупи.
— Четири.
И добави груба фраза на варварската реч, чута най-вероятно от войник в казармите, който е бил близо до Кевин по време на кампанията в Достари. Аракаси си отбеляза наум, че момчето има слух, остър като ума му. А и не беше толкова малко, че да не подслушва възрастните.
— Имам чувството, че отдавна трябваше да си заспал — укори го Началникът на шпионите. — Дойките ти знаят ли, че си буден?
Джъстин избута с ръка къдрав кичур коса.
— Дойките не знаят къде съм. — Усмихна се гордо, след което го погледна уплашено, обзет от съмнение. — Няма да им кажеш, нали? Понеже ще ме накажат.
Тъмните очи на Аракаси блеснаха.
— Има си условия — каза му най-сериозно. — Ще трябва да обещаеш нещо в замяна на мълчанието ми.
Джъстин го изгледа важно. После, както беше виждал да правят войниците при игра на зарове, за да потвърдят задължение, вдигна стиснатото си юмруче и докосна челото си с палец.
— Държа на думата си.
Аракаси едва се сдържа да не прихне.
— Много добре, доблестни млади господарю. Няма да издадеш звук, когато те пъхна в спалнята ти, и ще лежиш неподвижно в постелята си, със затворени очи, докато не се събудиш и не се е съмнало.
