— Зависи. Покойният ми съпруг харесваше Мара и не искам сянката му да ме терзае. Също тъй моят Хопара вероятно би те предизвикал на дуел на честта, ако можеше да види съпругата ти толкова тъжна. След геройствата й през Нощта на кървавите мечове той почна да сравнява всички млади жени с нея.
— Мда. — Тонът на Хокану стана сериозен. — Никой мъж в империята не държи толкова на нашата Добра слуга, колкото аз. И твоята визита направи за нея много повече, отколкото изобщо можеш да си представиш.
Ако не друго, гостуването на лейди Исашани най-малкото вдъхнови Мара да поднови обичайната си грижа за външния си вид. Тя призова уменията на слугините си и макар в началото подобрената й външност да се дължеше единствено на грима, Хокану внимаваше да не я безпокои. Макар все още да се задържаше дълги часове над докладите си, тя поне полагаше усилие да се храни повече. Скоро след като започна да упражнява медитация в една малка лодка в езерото, бледността й изчезна.
— Много е трудно да се тревожи човек с всичката вода наоколо, с целия този мир под небето — каза тя, щом стъпи на брега една вечер, когато сетните лъчи на залеза превръщаха вълничките и целия пейзаж в злато. Задържал я в преградката си Хокану не искаше да прекъсне мига. Но много скоро тя щеше да разбере, и тъй като не искаше да предизвика взрив, той не посмя да забави новината.
— Аракаси се върна.
— Толкова скоро? — Мара вдигна лицето си и целуна мъжа си по устните с разсеяността на вече угрижен човек. — Сигурно е чул за опита за покушение над лорд Хопара.
Мигът на топлина бе прекъснат. Хокану придружи Мара до къщата, по коридорите, помръкнали от вечерните сенки, и покрай слугите, разпръснали се да запалят маслените лампи. Откъм дворовете отекнаха щастливите викове на Джъстин.
— Какво толкова е възбудило малкия? — попита Мара.
Хокану сложи ръка на рамото й.
— Нова игра. Твоят Военен съветник се хвана на бас с момчето, че не може да го издебне от засада, без да го усети. Джъстин е почнал да дебне зад мебелите и слугите вече не искат да използват задните коридори от страх, че ще ги нападне.
— А Кейоке? — Мара зави и тръгна по следващия коридор, покрит със стара изтъркана мозайка. — Джъстин хвана ли го?
Хокану се засмя.
— Няколко пъти. Слухът му не е като някога, а и патерицата му го прави лесна плячка.
Мара поклати глава.
— Само Джъстин да не го тероризира. Старият ветеран е получил достатъчно белези на служба на Акома и заслужава да го пощадим поне в залеза на живота му.
Но Кейоке, знаеше Хокану, нямаше нищо против отоците, защото се радваше на любовта към внук, какъвто никога не беше имал.
Стигнаха до кабинета на Мара и Хокану погледна питащо жена си. Лицето на Мара беше блед овал в сенките, изражението й бе неразгадаемо.
— Ела с мен този път — каза тя. — Новината на лейди Исашани ме притесни и бих искала да чуя твоя съвет.
Хокану долови тревогата в гласа й и попита:
— Да пратя ли за Сарик и Инкомо?
Мара поклати глава.
— Не. Те няма да одобрят това, което замислям, а не искам да слушам възраженията.
Изведнъж изстинал в топлия вечерен мрак, Хокану се пресегна и вдигна брадичката на Мара с пръст.
— Какво точно си мислиш, прекрасна моя съпруго? — Тонът му бе в противоречие с мрачното предчувствие, което стягаше дъха му.
След кратко мълчание Мара отвърна:
— Мисля, че тонг Хамой създава неприятности твърде дълго. Изгубих син и неродено дете от него. Не искам да видя лейди Исашани да понесе същата загуба, а дължа на покойния й съпруг, лорд Чипино, поне това.
Хокану въздъхна, притеснен от напрежението, възникнало между тях по повод децата.
— Не от тонга, а от врага, който го наема, трябва да се опасяваме.
Мара кимна.
— Знам. Точно затова ще помоля Аракаси да проникне в щаба на тонга. Ще науча кой е работодателят им и ще разкрия публично заговорите им.
— Името му вероятно е Анасати — каза Хокану.
— Едно от имената му. — Тонът на Мара беше злокобен. — Искам да науча и другите, за да не губят повече родители младите си наследници за каузата на убийствена политика. Ела да възложим на Аракаси да се заеме с тази трудна задача.
Хокану можа само да кимне. Изпитваше уважение, близко до преклонение, към Началника на шпионите, след като го видя как действа в нощта, когато търсеха противоотровата. Но дори за човек с неговите дарби в хитростите и маскировката да проникне в тонга Хамой означаваше да се иска невъзможното. С нищо не можеше да подкрепи идеята Главният шпионин на Мара да бъде пратен на сигурна смърт във време, когато услугите му бяха най-нужни.
