В този момент Аракаси лежеше сред омотани копринени чаршафи и галеше с леки вещи пръсти бедрото на млада жена. Това, че по силата на клетвен договор тя беше собственост на друг мъж и че рискуваше живота си, като бе легнала с него, не стоеше на преден план в мислите му. Беше влязъл през прозореца. Спалните покои на отсъстващия следобеда господар бяха последното място, където слуга или пазач, задължен да пази добродетелността на робинята конкубинка, щеше да очаква да я намери с любовник.
Момичето беше достатъчно отегчено, та приключението да го възбуди, и достатъчно младо, за да си повярва, че е неуязвима за нещастие. Господарят й беше стар и дебел и мъжката му сила бе увехнала с възрастта. Аракаси предлагаше друг вид предизвикателство. Тя беше преситената, след като бе обучавана за удоволствието на креватното забавление от шестгодишна. Дали щеше успешно да я възбуди, или не, беше същината на текущия проблем.
Защото залозите, които хвърляше Началникът на шпионите на Мара, за да спечели, бяха много по-високи.
В приглушената светлина, процеждаща се през затворените паравани, въздухът миришеше тежко на благоухания. Чаршафите бяха обработени с уханни билки, които в някои кръгове се смятаха за афродизиаци. Аракаси беше чел достатъчно текстове по медицина и знаеше, че тази вяра е мит. Престарелият господар имаше достатъчно богатство, за да не се притеснява дали парите му се пилеят напразно. Уханните изпарения бяха задушаващи и караха Аракаси да съжалява, че параваните трябва да са затворени. Почти бе готов да изтърпи вонята на препаската и престилката, които беше купил от бояджии в Сулан-Ку и до които прибягваше за маскировка, когато не искаше заможен минувач да се вгледа по-внимателно в лицето му. Вонята поне щеше да го държи бодър. А сега трябваше да се бори, за да не заспи фатално.
Момичето се размърда. Чаршафите се хлъзнаха от тялото й със съсък на коприна по кожа. Беше великолепна, очертана на следобедната светлина, медноцветните й къдрици бяха разпилени по възглавниците. Очите й с цвят на нефрит се впиха в Аракаси.
— Не съм казвала, че имам сестра.
Имаше предвид подхвърленото от него преди минута. Пръстите на шпионина се плъзнаха по бедрото й, спуснаха се надолу и продължиха да галят. Великолепните й очи се притвориха й ръцете й се загърчиха по коприната като котешки лапи.
— Знам го от търговеца, който е продал договора ти — отвърна с кадифен глас Аракаси.
Тя се вцепени и развали ефекта от грижливите му десетминутни ласки. Имала беше достатъчно мъже, за да й подействат.
— Много неблагоразумна забележка.
Не беше въпрос на обида. Проблемът не бе, че тя не е нещо повече от много скъпа проститутка. Кой беше купувачът на сестра й: това бе опасното знание, а продавачът, направил сделката, едва ли щеше да е толкова невнимателен или безразсъден, за да му го каже. Аракаси избута настрани златистите кичури и я погали по шията.
— Аз не съм благоразумен, Камльо.
Очите й се разшириха и устните й се извиха в лукава усмивка.
— Не си. — След това изражението й стана замислено. — Ти си странен. — Пое си дъх и нацупи престорено устни. — Мисля, че си благородник, играещ ролята на беден търговец. — Впи поглед в него. — Очите ти са по-стари от външността ти. — След като мигът се проточи и той не й отвърна, добави: — Не си много общителен. — Облиза съблазнително устни. — Нито си забавен. Позабавлявай ме. Аз съм играчка на друг. Защо трябва да рискувам да се опозоря, като стана твоя?
И щом Аракаси си пое дъх, за да отвърне, тя вдигна пръст и го опря на устните му. Ноктите й бяха напрашени с позлата, най-скъпата козметика.
— Не казвай, че ще изкупиш свободата ми от любов. Ще е банална лъжа.
Аракаси благослови розовата плът на връхчетата на пръстите й с целувка. После, много нежно, отмести ръката й, за да може да говори. Изражението му стана леко обидено.
— Няма да е банална лъжа. Ще е истина.
Мара не беше поставила ограничения на разходите му, а за толкова висок залог като достъп до най-охранявания водач на тонг едва ли щеше да се скъпи.
Момичето в ръцете му се вледени от недоверие. Да я освободи от седемгодишния договор, подписан и продаден на престарелия й господар, щеше да струва колкото градска къща. Но да откупи стойността й и разходите по обучението и възпитанието й от търговеца от къщата за удоволствия, който беше вложил в нея толкова средства — това щеше да е колкото малко имение. Договорите й щяха да се продават и препродават, докато не повехнеше толкова, че уменията и между чаршафите щяха да се отхвърлят с презрение.
— Изобщо не си толкова богат. — Гласът й беше пренебрежителен. — А ако господарят, за когото работиш, е толкова богат, тогава направо рискувам живота си с това, че говоря с теб.
