Аракаси наведе глава и я целуна по шията. Ръцете му не се стегнаха грубо около напрегнатото й тяло. Тя всеки момент можеше да се отдръпне — нюанс, който разбираше, така че остана неподвижна, в очакване на нежност. Малко мъже се отнасяха с нея все едно, че има собствена воля или чувства. Този беше рядък случай. И ръцете му бяха много опитни. Долови нотка на искреност в гласа му, когато отвърна:
— Не работя за господар.
Тонът му подсказа нюанса. Господарката му, в такъв случай, едва ли щеше да има някаква полза от скъпа куртизанка. Предложението му да я освободи можеше да е искрено, ако имаше достъп до толкова пари.
Ръцете на Аракаси си върнаха изгубения терен и Камльо потрепери. Беше повече от рядък: беше надарен. Тя се отпусна и се намести в извивката на тялото му.
Стъпките на слуги идваха и отминаваха по коридора. Ласката на Аракаси потече нежно по златистата й плът. Тя се притисна в него. Насладата рядко спохождаше нея, същество купувано и продавано, за да удовлетвори нуждите на други, и можеше да й донесе пребиване. Партньорът й можеше да свърши позорно обесен. Беше или изключително смел, или безгрижен до безумство. През кожата си, галена и приласкавана до нежелана чувствителност, момичето долавяше спокойните удари на сърцето му.
— Тази господарка — провлачено измърмори Камльо. — Толкова много ли означава за тебе?
— Точно в този момент не мислех за нея — каза Аракаси, но не думите му я убедиха, щом устните му срещнаха нейните с нежност, близка до благоговение. Целувката разсея всякакви съмнения, а скоро след това — и всички мисли. Процедената слънчева светлина през прозорците се сля с червено-златистата мъгла зад очите й, щом насладата бе извлечена от нея и вкусена като прекрасно вино.
Накрая, задъхана и мокра от прелестната пот на любовната игра, Камльо се забрави и се вкопчи в стройното тяло на мъжа, докато изригваше от облекчение. Смееше се и плачеше и някъде между удивлението и изтощението изшепна мястото, където бе сестра й, продадена в далечен Онтосет.
Въпреки загадъчността му Камльо не си и помисли, че партньорът й може да не е нищо повече от съвършен актьор, докато не се обърна. Лекият допир, загърнал тялото й, беше само гънката на топлите чаршафи. Отметна влажната си коса и красивите й очи се присвиха от гняв, щом видя, че прозорецът е отворен и че него го няма.
Отвори уста, за да извика в изблик на ярост, да извика да го хванат и да го убият, въпреки вещите му ръце и лъжливите обещания. Но в мига, в който въздухът изпълни дробовете й, резето на паравана изщрака.
Любовникът й сигурно бе чул тежките стъпки на стария й господар, върнал се рано от срещата си със своя хадонра. С изгърбени рамене, паралитичен, с побеляла коса, той влезе с провлечена стъпка в покоите й. Мътните му очи примигаха към обърканите чаршафи и сухите му студени длани се пресегнаха и погалиха кожата й, все още топла и влажна от прекомерната страст.
— Скъпа, зле ли ти е? — изграчи старческият му глас.
— Лоши сънища — отвърна тя намусена, но обучена по инстинкт да използва настроението, за да подсили съблазънта. — Задрямах в следобедния зной и имах кошмари, нищо повече.
Благодарна, че ловкият й тъмнокос любовник се е измъкнал, Камльо въздъхна и насочи уменията си към своя грохнал господар, който, както изглеждаше понякога, бе по-труден за задоволяване дори от нея.
Вън до прозореца, скрит от погледи под воала на лози и неподрязани акаси, Аракаси се вслушваше напрегнато в звуците от спалнята. С облекчение и нетипичен гняв безшумно заоблича дрехите си. Беше излъгал само веднъж: изобщо не бе престанал да мисли за своята господарка. През годините, откакто се беше заклел в служба на Акома, Мара се бе превърнала в смисъла на живота му.
Но това момиче, донякъде разглезено, но пък съвсем закоравяло за примирението да бъде курва, отгледана за Тръстиковия живот, го беше трогнало. Грижата му за нея беше искрена, а това само по себе си беше смущаващо. Аракаси се отърси от спомена за дългата коса на Камльо и чистите й като драгоценни камъни очи. Работа го чакаше, преди да уреди освобождаването й от употреба като вещ. Защото информацията, която му бе дала в наивната си вяра, че е разкрила само една семейна тайна, беше възможното местоположение на харема на обаджана на тонга Хамой. В тънката връзка, която бе успяла да съхрани със сестра си и по която си разменяха несигурна й крайно нередовна комуникация, имаше много по-опасен риск, отколкото тя подозираше.
Беше му отнело няколко месеца да проследи един слух за момиче с необикновена красота, сестра на друго, продадено на един търговец, за когото той подозираше, че е агент на тонга Хамой. Търговецът вече беше мъртъв, неизбежен страничен продукт на това, че Аракаси го беше разкрил, но покупката на толкова скъпа куртизанка бе довела Аракаси почти до увереност, че тя трябва да е собственост на обаджана или на някой от най-близките му сподвижници.
