Загърната в прост халат, Мара лежеше затворила очи на възглавничките, отпуснала ръце на издутия си корем. Едва можеше да понася миризмата на храмов тамян, характерна за Свещения град, миризма, която носеше толкова много спомени. Със съжаление си спомни как като послушница в храма на Лашима беше вървяла по същите тези улици боса. Опита се да не мисли за друго, по-късно време, когато един висок червенокос варварин крачеше до носилката й и пълнеше ушите й с нахални подмятания и очите й с усмивката си.
В задушаващата тъмнина зад завесите, боядисани в червено в почит към Бога на смъртта заради кончината на бащата на Хокану, тя размишляваше за съпруга си, заминал сам да присъства на тържественото погребение, където щеше да се изправи срещу врагове и коварства и да реши кои от приятелите на баща му да застанат до него, след като приемаше мантията на дома Шинцаваи. Понеже нямаше наследник, щяха да го обсаждат търговци, продаващи договори за куртизанки; щяха да флиртуват с него и да го ласкаят неомъжени млади жени, които се стремяха да се издигнат в обществото с шанса да родят незаконно дете на могъщ мъж.
Съжаляваше, че сбогуването им трябваше да е толкова набързо. Но времето за раждането бе много близо, а след кончината на лорд, толкова високопоставен в структурата на имперската власт, трябваше да бъде подсигурен не само домът Шинцаваи. Смъртта на Камацу оставяше незает важен пост в съвета на императора и щяха да последват политически машинации, докато тази власт бъде преразпределена в други ръце.
Не само личната й безопасност налагаше да посети императорското семейство. И макар че Имперските бели в двореца щяха да пазят Джъстин с цялата бдителност, която проявяваха към децата на Небесната светлина, беше притеснена.
След премахването на поста Военачалник залата на Висшия съвет бе изпълнена само с ехото от миналото, но дворецът се бе превърнал в центъра на всички интриги. Аракаси имаше агенти там. Те щяха да бдят и да надушват заговори. Но животът й щеше да е по-ограничен, по-подчинен на церемониалност и лишен от ежедневните предизвикателства на търговията, които я забавляваха у дома. Макар Джикан да беше повече от благонадежден в справянето с търговските дела в нейно отсъствие, това не я утешаваше. А най-отдолу се таеше истинското опасение: не й се искаше да лежи като родилка в чуждо легло, лишена от любящата закрила на Хокану. Ако детето се появеше на бял свят, преди да е успяла да се върне у дома, времето й в Кентосани по необходимост трябваше да се удължи, докато бебчето не порасне достатъчно, за да издържи тежестта на пътуването.
Пръстите й се стегнаха върху влажния й халат сякаш за да спрат ритането на нероденото дете. Обзе я неопределим страх от силите, които действаха срещу всички тях, Акома, Шинцаваи и императора, сили, които нито щяха да изчакат, нито да се смирят, докато бебетата наследници изживеят нужните години и отраснат.
Носилката се люшна и се спусна на земята със съвсем леко друсване. Носачите дръпнаха завесите и Мара видя огрения от ослепителната светлина мрамор. Стигнали бяха в двореца. Толкова дълбок бе унесът й, че едва сега забеляза, че шумът на тълпите е станал далечен: хората от простолюдието все още викаха и я зовяха, но отдалеч, оттатък позлатената порта, водеща към Имперския квартал.
— Господарке? — каза Сарик, Първият съветник на Акома, и й подаде ръка, за да й помогне да стане.
Инкомо не беше с тях — беше с Хокану, за да му помогне да прецени машинациите на гостите, които щяха да се стекат в именията на Шинцаваи за погребението. Макар и все още млад, Сарик бе научил много, след като бе оставил войнишките редици, за да поеме службата при Акома. Мара дълго се беше колебала, преди официално да го удостои с поста, и за известно време бе обмисляла Инкомо за мястото, след като той беше служил в тази роля за Минванаби. Но накрая се бе доверила на преценката на предшественичката му: въпреки че постоянно го гълчеше, Накоя, предишната Първа съветничка на Мара, имаше високо мнение за гъвкавия му ум и бърз усет. Сарик се доказваше като добър избор. Мара вдигна глава и се вгледа в кестенявите му очи. Той й отвърна с твърд поглед и усмивка също като на братовчед му Люджан.
— За какво мислиш, милейди? — Блясъкът в очите издаде фалшивата невинност във въпроса и щом видя, че господарката му го е забелязала, той се усмихна хитро. Също като Люджан, Сарик често си позволяваше дързост, близка до безочливост.
Сухо, докато оглеждаше добре скроения му, но иначе прост пътен халат, тя каза:
— Мисля, че трябва да поработим над усета ти за официално облекло.
— Твърде зает бях да си спечеля поста, за да намеря време за шивачи, господарке. Ще се погрижа за официално облекло веднага. — Пак се ухили. — Нямаше как да използвам церемониалните одежди на старата баба.
Жегната от мисълта за старата Накоя, в която се таеше повече спомен, отколкото скръб, Мара каза:
— Прекалено си самоуверен, след като, доколкото мога да видя, вече си изгубил моя наследник от опеката си.
