— Чух слух, че новият инструктор, който ще дойде другата седмица, е майстор по муай тай
— продължи той. — И по самбо, летвей, томой, крав мага, джуджицу и още едно изкуство, чието име честно казано не помня, но представлява убиване на хора с малки пръчки или нещо такова. Искам да кажа, че той или тя няма да е свикнал да работи с някой толкова неопитен на твоята възраст. Затова ще ти покажа основните положения. Дано това го накара да прояви малко повече търпение към теб. — Джейс протегна ръка и сложи пръсти на устните й. — Сега застани с лице към мен.
Клеъри направи както й беше наредено. Така, изправени един срещу друг, главата й стигаше до брадичката му. Тя постави ръце на бицепсите му.
— Муай тай означава „изкуство на осемте крайника”. Нарича се така, защото ударите се нанасят не само с ръце и крака, а и с колене и лакти. Първо трябва да дръпнеш противника към себе си и после започваш да го удряш с всяка част на ръцете и краката си, докато той или тя рухне.
— Това помага ли при демоните? — вдигна вежди Клеъри.
— При по-малките — Джейс се приближи към нея. — Добре. Протегни ръка и хвани задната част на врата ми.
Беше невъзможно да го направи, без да застане на пръсти. Не за пръв път Клеъри прокълна ниския си ръст.
— Сега вдигни другата си ръка и направи същото, така че ръцете ти да обхванат врата ми.
Тя го направи. Тилът му беше затоплен от слънцето и меката му коса погъделичка пръстите й. Телата им се притиснаха едно в друго, усети как пръстенът, който носеше на верижка около врата си, остана между тях като камъче, стиснато между две длани.
— В истинска битка това се случва много бързо — обясни Джейс. Може и да си въобразяваше, но й се стори, че гласът му е малко напрегнат. — Този захват ти дава предимство. Използвай го, за да ме дръпнеш към себе си и да добавиш инерция към свития си в коляното крак, докато ме риташ…
—
Клеъри пусна Джейс и бързо се завъртя, макар и да знаеше чий е гласът. Кралицата на феите стоеше в сянката между две дървета. Клеъри се запита дали изобщо щеше да я види, ако не знаеше, че е там, макар и да притежаваше Зрението. Кралицата беше с дълга рокля, зелена като тревата, а падащата по раменете й коса беше с цвят на пожълтели листа. Беше красива и ужасяваща като умиращия сезон. Клеъри никога не й бе имала доверие.
— Какво правите тук? — попита Джейс, присвил очи. — Това място принадлежи на ловците на сенки.
— Нося новини за ловците на сенки — когато кралицата пристъпи грациозно напред, светлината на слънцето проби през дърветата и заблестя по диадемата от златни плодове на главата й. Клеъри се питаше дали кралицата предварително не обмисляше драматичното си появяване и ако е така, защо. — Имаше още една смърт.
— Каква смърт?
— На още един от вас. Мъртъв нефилим. — Кралицата беше казала това с определена наслада. — Тялото му бе намерено на зазоряване под Оук Бридж. Както знаете, паркът е мое владение. Убийството на хора не ме притеснява, но смъртта беше малко необичайна. Тялото беше прегледано от лекарите ми. Според тях мъртвият е от вашите.
Клеъри погледна бързо Джейс, спомняйки си новината за смъртта на ловеца на сенки преди два дни. Виждаше, че Джейс мисли за същото; беше пребледнял.
— Къде е тялото? — попита той.
— Моето гостоприемство ли те притеснява? В двореца ми и, уверявам те, оказваме на тялото цялото уважение, което бихме оказали и на жив ловец на сенки. Един от поданиците ми заема място в Съвета наравно с твоите хора, затова не се съмнявай в добрата ни воля.
— Както винаги, „добрата воля” и милейди вървят ръка за ръка — сарказмът в гласа на Джейс беше очевиден, но кралицата само се усмихна. Според Клеъри тя харесваше Джейс, както феите харесват красивите неща, само защото са красиви. Не мислеше обаче, че Кралицата харесва и нея, и това беше взаимно. — Защо идвате с това съобщение при нас, а не при Мерис? Според обичая…
— О, обичая! — кралицата махна с ръка пренебрежително. — Вие бяхте тук. Стори ми се целесъобразно.
Джейс отново й хвърли сериозен поглед и отвори мобилния си телефон. Махна с ръка на Клеъри да остане, където е, и малко се отдалечи. Тя го чу да казва: „Мерис?” когато някой отговори на обаждането му и после гласът му беше заглушен от виковете, идващи от близкото игрище.
Със смразяващо страхопочитание погледна към кралицата. Не я беше виждала от последната си нощ в Идрис, а тогава не беше проявила особена учтивост към нея. Съмняваше се кралицата да е забравила и да й е простила. „Наистина ли ще откажеш услуга от кралицата на феите?”
— Чух, че Мелиорн е получил мястото в Съвета — каза Клеъри. — Сигурно сте доволна.
— Така е — кралицата я гледаше развеселено. — Това напълно ме удовлетворява.
— Значи не ми се сърдите?
Усмивката на кралицата се смрази по краищата, както скреж обгражда бреговете на езеро.
