— Предполагам говоришза предложението ми, което толкова грубо отхвърли. Както знаещ въпреки това постигнах целта си. Повечето биха се съгласили, че загубата в случая е изцяло
твоя.
— Не исках да сключвам сделка — Клеъри се опита гласът й да не прозвучи рязко, но не успя. — Хората не могат да правят постоянно каквото им кажете.
— Не се опитвай да ме съветваш, дете — очите на кралицата следяха Джейс, който крачеше край дърветата с телефон в ръка. — Красив е. Виждам защо го обичаш. Някога обаче питала ли си се какво го привлича у теб?
Клеъри не отговори; нямаше какво да каже.
— Обвързва ви кръвта на рая — рече Кралицата. — Кръвта търси кръв. Но любовта и кръвта не са едно и също нещо.
— Гатанки — каза ядосано Клеъри. — Изобщо искате ли да кажете нещо или просто си говорите?
— Той е свързан с теб, но обича ли те?
Клеъри усети как ръцете й трепнаха. Копнееше да покаже на кралицата новите хватки, които беше научила, но знаеше, че не е добра идея.
— Да, обича ме.
— А желае ли те? Защото любовта и желанието невинаги са едно и също нещо.
— Това не е ваша работа — каза Клеъри рязко, но забеляза, че очите на кралицата я пронизват като копия.
— Желаеш го, както нищо никога досега не си желала. Дали обаче той изпитва същото? — нежният глас на кралицата беше безмилостен. — Може да има всичко и всяка, която пожелае. Питала ли си се защо избра теб? Питала ли си се дали не съжалява? Променил ли е отношението си към теб?
Клеъри усети как сълзи опариха очите й.
— Не, не е — но си спомни лицето му в асансьора онази вечер и как й каза да се прибира, когато му беше предложила да остане.
— Отвърна ми, че не желаеш да сключиш сделка с мен, защото аз не мога да ти дам нищо. Каза, че на света не съществува нещо, което да искаш — очите на кралицата блестяха. — Когато си представиш живота си без него, още ли мислиш същото?
Защо постъпваш така с мен? искаше да изкрещи Клеъри, но не каза нищо, защото кралицата на феите погледна покрай нея, усмихна се и рече:
— Избърши сълзите си, той се връща. Няма да спечелиш нищо, ако те види разплакана.
Клеъри набързо изтри очи с опакото на ръката си и се обърна. Джейс вървеше към тях намръщено.
— Мерне и Робърт вече тръгнаха към владенията ви — каза той. — Къде отиде кралицата? Клеъри го погледна изненадано.
— Тук е — започна, обърна се… и млъкна. Джейс беше прав. Кралицата я нямаше, на мястото, където бе стояла, бе останала само купчина листа.
Саймън лежеше по гръб, якето му бе свито на руло под главата му, а той гледаше обсипания с дупки таван на гаража на Ерик, с чувство на фатална предопределеност. Раницата беше в краката му, телефонът беше притиснат към ухото му. В момента само познатия глас на Клеъри от другата страна на линията го държеше да не се срине напълно.
— Саймън, много съжалявам — долови, че тя е някъде в града. Ревът на уличното движение звучеше като фон и заглушаваше гласа й. — Наистина ли си в гаража на Ерик? Той знае ли, че си там?
— Не — каза Саймън. — У тях няма никого, а аз имам ключ за гаража. Стори ми се подходящо. Ти къде си всъщност?
— В града — За жителите на Бруклин Манхатън беше „градът”. Това беше единственият град. — Имах тренировка с Джейс, но той трябваше да се върне в Института заради някаква работа на Клейва. Тъкмо отивам към Люк. — Една кола силно наду клаксон. — Виж, искаш ли да дойдеш у нас? Може да спиш на дивана.
Саймън се поколеба. Имаше приятни спомени от къщата на Люк. Откакто познаваше Клеъри, Люк живееше във все същата бедна, но приятна къща над книжарницата. Клеъри имаше ключ и двамата със Саймън бяха прекарали там много приятни часове в четене на книги, които бяха “заели” от книжарницата на долния етаж или в гледане на стари филми по телевизията.
Сега обаче нещата бяха различни.
— Мама може да говори с майка ти — продължи Клеъри, притеснена от мълчанието му. — Да й помогне да разбере.
— Дай помогне да разбере, че съм вампир? Клеъри, тя това го разбра, но по много странен начин. Но не означава, че ще го приеме или че някога ще свикне.
— Е, не можеш постоянно да изтриваш спомените й, Саймън. Този номер няма да минава вечно.
— Защо не? — знаеше, че не говори логично, но на твърдия под, сред миризмата на бензин и шепота на паяците, които плетяха мрежите си в ъглите на гаража, се чувстваше по-самотен от всякога и логиката някак му се изплъзваше.
— Защото връзката ти с нея ще бъде изградена върху лъжа. Никога няма да можеш да се прибереш…
— Защо не? — прекъсна я рязко Саймън. — Това е част от проклятието, нали? „Беглец и скитник ще бъдеш”
Въпреки пума от улицата и гласовете, които дочуваше като фон, усети как изведнъж Клеъри си пое дъх.
— Мислиш ли, че трябва да й кажа и за това? — попита той. — Как ми постави знака на Капи? Че на практика съм ходещо проклятие? Дали ще иска такова нещо в къщата си?
Страничните шумове стихнаха. Сигурно Клеъри беше влязла някъде. Той чу как тя се опита да преглътне сълзите си, когато каза:
— Саймън, много съжалявам. Знаещ че съжалявам…
