Клеъри седеше и го гледаше — как облаците се отразяваха в ясните му очи, как се открояваха мускулите на ръцете му, кръстосани зад главата, как между ръба на тениската му и колана на дънките му се разкриваше идеална ивица кожа. Искаше й се да протегне ръка и да я прокара по твърдия му плосък корем; вместо това обаче отклони очи и се огледа за скицника. Когато се обърна с молив в ръка, очите му бяха затворени и дишането му беше станало тихо и равномерно.
Вече беше направила три скици, а изобщо не се беше доближила до нещо, което да я удовлетвори. Докато го гледаше сега, се зачуди защо, за Бога, не можеше да го нарисува. Светлината беше идеална — мека бронзова октомврийска светлина, която хвърляше блед златист отблясък върху златната му коса и кожа. Затворените му клепачи бяха оградени с мигли един тон по-тъмни от косата му. Лицето му изглеждаше спокойно и уязвимо в съня, по-нежно и не толкова волево, колкото когато беше буден. Може би това беше проблемът. Той рядко беше така спокоен и уязвим, и сега й беше трудно да улови линиите. Не го познаваше такъв.
Точно в този момент той помръдна. Започна да издава тихи стонове в съня си, очите му се стрелкаха наляво-надясно зад затворените му клепачи. Ръката му трепна и изведнъж се стегна на гърдите му, той се надигна и седна — толкова внезапно, че почти събори Клеъри. Очите му рязко се отвориха. За момент изглеждаше просто замаян. Беше изумително блед.
— Джейс? — Клеъри не успя да скрие изненадата си. Очите му се фокусираха върху нея. Миг по-късно я придърпа към себе си в една от обичайните му груби прегръдки, издърпа я в скута си и я целуна страстно, а ръцете му се заплетоха в косата й. Тя чуваше туптенето на сърцето му, заедно с нейното и усети как бузите й поруменяха. Намираха се в парк, помисли си тя, и сигурно хората ги гледаха.
— Леле — каза Джейс и се дръпна, а устните му се извиха в усмивка. — Съжалявам. Май не го очакваше.
— Беше приятна изненада — гласът й прозвуча ниско и дрезгаво в собствените й уши. — Какво сънува?
— Теб — той завъртя един кичур от косата й около пръста си. — Винаги сънувам теб. Клеъри все още беше в скута му, краката й обкрачваха неговите.
— Така ли? Защото ми се стори, че сънуваш кошмар.
Той дръпна назад глава, за да я погледне.
— Понякога сънувам, че те няма. Още се чудя кога ще осъзнаеш, че заслужаваш нещо по-добро и ще ме напуснеш.
Докосна лицето му с върха на пръстите си, нежно прокарвайки ги по скулите и надолу до извивката на устните му. Джейс казваше такива неща само на нея. Алек и Изабел го обичаха и знаеха, от времето, прекарано с него, че под защитната броня на шегите му и престорената арогантност спомените от детството му още го разкъсваха. Само пред нея обаче изказваше мислите си на глас. Клеъри поклати глава, косата й падна на челото му и тя я отметна нетърпеливо, после каза.
— Иска ми се да можех да говоря като теб. Всичко, което изричаш, думите, които подбираш, са толкова идеални. Винаги имаш готов цитат и знаеш какво да кажеш, за да ме накараш да повярвам, че ме обичаш. Ако не мога да те убедя, че никога няма да те напусна…
Той храна ръката й.
— Просто го кажи още веднъж.
— Никога няма да те напусна.
— Каквото и да се случи, каквото и да направя?
— Никога няма да се откажа от теб — каза тя. — Никога. Това, което чувствам към теб… — думите й убягваха. — Никога не съм изпитвала такова нещо.
По дяволите! помисли си тя. Това прозвуча ужасно глупаво. Джейс обаче явно не мислеше така; усмихна й се замислено и каза:
— Натог сйе тоуе И §о1е е ГаЙге 81е11е.
— Това на латински ли е?
— На италиански. Данте.
Клеъри прокара пръсти по устните му и той потръпна.
— Не говоря италиански — каза много нежно.
— Означава — отвърна той, — че любовта е най-голямата сила на света. Че тя може всичко.
Клеъри издърпа ръката си от неговата и, докато го правеше, забеляза, че той я наблюдава през полузатворените си клепачи. Обви с двете си ръце врата му, наведе се напред и докосна устните му със своите — не го целуна, само прокара устни по неговите. Това беше достатъчно; усети как пулсът й се ускорява, а той се наведе напред и се опита да улови устата й със своята; Обаче поклати глава и разпиля косата си около тях като завеса, сякаш за да ги скрие от очите на хората в парка.
— Ако си изморен, да се прибираме в Института — каза Клеъри почти шепнешком. — Да подремнем. Не сме спали в едно и също легло откакто… От Идрис.
Вгледаха се един в друг и тя разбра, че Джейс си мисли същото. Бледата светлина, която се процеждаше през прозореца на малката спалня за гости на Аматис, отчаянието в гласа му.
